От днес Съединените щати прекратяват участието си в договора "Открито небе". На 22 ноември изтича срокът на уведомлението на Вашингтон за излизането им от споразумението, съобщава БНР. Аргументите на американската страна са "нееднократните нарушения от страна на Москва".
Руското министерство на външните работи обяви, че действията на Вашингтон не допринасят за сигурността нито на Европа, нито на самите САЩ. От ведомството напомнят и при какви условия Русия е готова да остане част от договора. Първо, Москва ще поиска европейските съюзници на Вашингтон да гарантират, че няма да предават на американците данни от наблюдателните полети над територията на Русия. И второ, руската страна ще настоява да продължи полетите над американските военни обекти в Европа.
През май президентът Доналд Тръмп обяви изтеглянето на страната си от споразумението с аргумента, че Русия многократно го е нарушавала.
Договорът „Открито небе“ дава право на страните по него да извършват взаимни наблюдателни полети над териториите си. Получената информация се събира в обща база данни, до която имат достъп над 30 държави, включително България.
Ключовите въпроси сега са дали европейците ще предават информация, получена по време на полетите си, до Съединените щати и дали руските наблюдатели могат да летят над американски цели в Европа, разказва и РИА Новисти, цитирана от БГНЕС. Вашингтон не харесва, че Русия отказва да използва небето в 10-километровия коридор по границата си с Абхазия и Южна Осетия. Във връзка с това руската страна напомни, че ги е признала за независими държави и изпълнява изискванията на договора, според който наблюдателните полети се извършват не по-близо от 10 километра от границата на държава, която не е страна по него. Освен това, като се вземат предвид съвременните технически възможности, могат да се получат изображения на тези зони, без да се лети в този коридор.
Американците също не са доволни от факта, че Москва е ограничила обхвата на полетите над Калининградска област до 500 километра. В същото време руската страна отбелязва, че такъв режим е абсолютно идентичен с режима, установен от САЩ за Аляска. По-рано външният министър Сергей Лавров отбеляза, че дори при подобни ограничения западните партньори могат да покрият 90 процента от територията на Калининградска област.
Има и други оплаквания, като полети над Крим, които Западът не счита за руска територия; обвинения, че Москва използва снимки, направени по време на полетите, за да избира цели; и дори, че по време на полети над САЩ руснаците наблюдават местоположението на Тръмп.
Напускайки следващия основен договор за контрол на оръжията, САЩ се опитват да не губят предимствата и искат да направят това за сметка на останалите в него съюзници. Според Лавров САЩ активно „обработват“ всички партньори и изискват писмени гаранции за предоставяне на разузнавателна информация на базата на полетите им над Русия. Освен това самото споразумение предвижда прехвърляне на информация само на неговите участници. Външният министър нарече този подход на Вашингтон нечестен.
Русия категорично не е доволна от ситуация, в която САЩ ще могат да наблюдават своята територия, а Москва няма да има реципрочна възможност. Освен това Вашингтон настоява от партньорите да забранят на руските самолети в рамките на ДОН да летят над техните съоръжения в Европа, където имат големи военни бази, включително тези с бомби, оборудвани с ядрени бойни глави с малка мощност. Това според Лавров нарушава договора и Русия ще настоява другите законно да потвърдят, че нито ще прехвърлят данни, нито ще се съобразяват с американските искания за забрани.
Значителна част от тези съюзници на САЩ едновременно не подкрепиха оттеглянето им от договора. Само Полша и Грузия изразиха открита подкрепа за решението на Вашингтон. Великобритания заяви, че разбира намерението на САЩ. Но никой не бърза с допълнителни задължения. Както каза по-рано заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, „разговорът по тази тема още не е приключил“. "Ще продължим да анализираме ситуацията от ъгъла на нашите възможни ответни стъпки", добави той.
В същото време Москва не крие факта, че и тя е натрупала сериозно количество въпроси за това как другите държави изпълняват договора, въпреки че смята, че всички насрещни искове могат и трябва да бъдат разрешени чрез диалог в рамките на специален орган - консултативна комисия. В допълнение към претенциите срещу САЩ относно ограниченията на обхвата на полетите над Алеутските и Хавайските острови, определянето на ограничения за височината на полета на наблюдателния самолет и отмяната на спирките за почивка на екипажа от Съединените щати, Москва има какво да представи на другите страни по споразумението.
Русия подчертава, че Франция не е предоставяла информация за процедурите за наблюдение над отдалечени територии от 2002 г., което прави невъзможно провеждането на наблюдателни полети в тези зони. Обединеното кралство, което също възпрепятства полетите над отдалечени райони, също налага извъндоговорни ограничения за надморска височина. Такива действия не позволяват използването на конфигурациите на руски наблюдателни самолети, сертифицирани от страните, т.е. модерното оборудване, инсталирано на тях.
Аналогични претенции има Москва и към Отава, която, наред с други неща, не спазва установените срокове и процедури за издаване на визи на персонала, а Полша наложи забрани или ограничения за полети над зони с ограничен достъп и в опасно въздушно пространство, които не отговаряха на разпоредбите на договора и препоръките на ИКАО.
Кандидатът за президент на САЩ Джо Байдън, който, както показват всички прогнози по време на преброяването на гласовете, най-вероятно ще бъде новият президент на Съединените щати, е малко вероятно да се върне към темата за Договора за открито небе, твърдят експерти. От една страна, формално той ще има правомощия едва след встъпването в длъжност на 20 януари, когато оттеглянето от договора ще бъде факт и, ако някой иска да се върне там, ще е необходимо да започне целия процес на преговори от нулата. От друга страна, САЩ не се връщат, след като напуснат подобни механизми. "Завръщането на Съединените щати към Договора за отворено небе е изключително малко вероятно, практически невъзможно, защото ще се наложи отново ратификация на Сената, а Сенатът остава под контрола на републиканците, това е невъзможно в тази ситуация.
Междувременно ДОН продължава да работи. След прекъсването, причинено от пандемията от коронавируса, държавите се връщат към полетите. От юли Русия провежда наблюдателни мисии над териториите на Дания, Франция, Чехия, Унгария, Финландия, Германия, а последната позволява прелитане над базата Рамщайн, най-голямата американска база в Европа. Франция, Германия и Румъния от своя страна извършиха съвместен полет над територията на Русия.
Договорът е подписан през 1992 г. Той се превърна в една от мерките за изграждане на доверие в Европа след Студената война. Документът е в сила от 2002 г. и позволява на участващите страни открито да събират информация за въоръжените сили и дейности на другите участници. Доскоро 34 държави бяха страни по договора.
