Външният ни министър Екатерина Захариева е дала интервю за германското издание „Ди Велт“, цитирано от bTV, в което говори за причините за ветото, което България наложи на старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
„Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да критикувам честването на 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито, който е убил до 1.7 млн. души в бивша Югославия за по-малко от десет години. И все още го почитат. Кметът на Скопие (Петре Шилегов от СДСМ) е партиен приятел на Заев (премиерът на Северна Македония Зоран Заев). След това вече не бях толкова популярна там. Но това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер“, казва Захариева в края на интервюто.
По думите ѝ подкрепата на България за присъединяване на всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. „Подобно на други държави членки ние смятаме, че всички, които искат да станат членове, трябва да бъдат подготвени да започнат преговорите по присъединяване. Още през март, когато подкрепихме началото на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония и с Албания, решението беше обвързано с условие. Освен всичко останало, Северна Македония трябваше да покаже видими резултати от прилагането на договора за добросъседски отношения“, казва външният министър на България.
Според нея дебатът се върти около споровете, свързани с историята, но става въпрос за много повече точки от договора за добросъседство, които не се изпълняват от съседната ни държава.
„Инфраструктурата, например. Срамота е, че като съседни страни нямаме нито една железопътна връзка помежду си. При това се намираме по пътя на Паневропейски коридор № 8, който трябва да свързва България, Северна Македония и Албания. Има огромни закъснения. И това не го установява само България, но и международните институции, които го финансират. Те губят 130 млн. евро. За бюджета по присъединяването Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в направление Изток – Запад”, сочи първият ни дипломат.
Захариева е категорична, че по никакъв начин не отричаме правото на македонците да се самоопределят или да наричат езика си, както желаят. По думите й държавите не признават езици или нации, а само други държави. „През последните 10 години 88 450 македонци получиха българско гражданство въз основа на своя произход. Те са български и европейски граждани. И те също имат правото на самоопределение. Но днес всеки, който в Република Северна Македония се определи като гражданин с български корени, бива дискриминиран. Буквално преди три седмици няколко групи разпространиха лични данни и адреси на такива хора, като част от тях бяха заплашени с обесване“, изтъква външният ни министър.
На въпроса дали преговорите все пак ще бъдат стартирани в рамките на германското председателство на ЕС, което приключва в края на годината, Захариева отговори: „Ще цитирам френския президент: „Качеството е по-важно от скоростта на процеса“. Ще продължи толкова, колкото е необходимо."
ЗОРАН ЗАЕВ: ЗА ТОВА, ЧЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ, НЕ СЕ ПРЕГОВАРЯ
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев е представил във вторник част от нон-пейпъра, който миналата седмица е бил връчен на българското правителство.
Той обяви, че опозицията в неговата страна проявява непостоянство. „Първоначалните ѝ призиви бяха да не продаваме идентичността, езика и други подобни. Сега питат защо не сме се договорили с България. Това неразумно поведение няма край. Още веднъж ясно потвърждавам, че става въпрос за нон-пейпър, за документ, в който се обменят идеи“, казал е Заев, съобщава МИА, цитирана от БГНЕС.
В документа е записано какво означава пълното и какво краткото име на държавата. Обяснява се, че краткото наименование не предизвиква териториални претенции към България и че няма никакви аспирации за други територии извън политическия субект Република Северна Македония. Страната няма териториални претенции спрямо когото и да било от съседите, подчерта премиерът. Допълнително се делегира правото на България да бъде втората държава, която ще пази македонското въздушно пространство. Предоставени са уверения, че Северна Македония няма да се намесва във вътрешните работи на България или на която и да е от страните, включително и по въпроса за правата на малцинствата, които са международно регулирани. В нон-пейпъра се съдържат и предложения как двете страни да се справят с изблика на говор на омразата с конкретни идеи и примери.
„Намерението ни е да продължим да разговаряме с България. Винаги ще използваме всички възможности и механизми за разговор за този неприятен проблем, с който се сблъска страната ни“, заявил е още Заев. И е посочил: „Това, че сме македонски народ и че езикът ни е македонски никъде не се оспорва и за това не се преговаря. Впрочем и българската страна потвърди това няколко пъти публично. А историята наистина трябва да бъде оставена на историците.“
БУЯР ОСМАНИ: СТИГА ИЗНУДВАНЕ!
Външният министър на Северна Македония Буяр Османи призова ЕС да сложи край на „изнудването“ на страната му чрез налагане на нови пречки пред членството й в блока, съобщи АФП, цитирана от БГНЕС.
„Европейският процес не трябва да води до изнудване на която и да е държава от Европа или Западните Балкани“, заяви външният министър Буяр Османи по време на онлайн пресконференцията.
"Усилията ни за добри отношения със съседите не бяха възнаградени", каза той и добави, че разправията с България ще има отрицателно въздействие върху целия Балкански регион. В същото време той приветства подкрепата, която Скопие е получил от 26 страни от общо 27 в Евросъюза.
След разговори с Османи чешкият външен министър Томаш Петричек заяви, че се надява до края на годината да бъде постигнат компромис. „В рамките на ЕС се водят много интензивни преговори за това как да се постигне пробив ... бихме искали да постигнем компромис тази година," каза Петричек. Според него, ЕС трябва да запази статута си на надежден партньор за страните, които прилагат реформи и „си пишат домашните“.
