"Футболът е проста игра. Двайсет и двама мъже гонят топка 90 минути и накрая германците винаги печелят."
Изглежда като цяла вечност, откакто бившият английски голмайстор Гари Линекер изрече тази паметна фраза. Но тя отразява една реалност, която изглежда още по-далечна след последния срам за Германия на световното първенство в Катар.
Германия, чието присъствие някога беше възприемано за даденост в дълбоките фази на големите турнири, изхвърча от Мондиал `22 по голова разлика. Въпреки хаотичен успех с 4:2 над Коста Рика, тъй като победа на Япония над Испания се оказа пагубна за надеждите им.
Това е второто поредно световно първенство, на което Германия не успява да излезе от групата си, сполетяна от същата съдба и в Русия през 2018 г. Такова нещо не се беше случвало в 16 предишни турнира. С оглед на тези събития, сега Германия се оказа опасно близо до смъкване в "Б списъка" на футбола.
Гледката на играчите на Германия, които наблюдават цели редове от празни червени седалки, беше мрачният завършек на една болезнена кампания. Съдбата им стана ясна още преди последния съдийски сигнал и това накара много от техните фенове да напуснат местата си и да се разотиват огорчени.
Случи се в края на една вечер, която поне за няколко минути обещаваше да се превърне в една от най-паметните в историята на световното първенство - благодарение на заличаването на ранния аванс на германците от страна на Коста Рика с голове на Елцин Техеда и Хуан Пабло Варгас. През тези три умопомрачителни минути към 1/8-финалите продължаваха Япония и Коста Рика.
Просто невероятно, Германия и Испания се бяха насочили заедно към изхода. Какви бяха залозите за такъв развой преди началото на мачовете?
Само че не се случи. Кай Хаверц отбеляза два пъти, за да възстанови някакво подобие на ред, а четвъртият гол на Никлас Фюлкруг не беше никаква утеха така или иначе. Германия взе победата, от която се нуждаеше, за да има някакъв шанс за оцеляване - но напразно. Победата на Япония над Испания я обезсмисли.
Селекционерът на Германия Ханзи Флик изглеждаше съкрушен при последния съдийски сигнал. Защитникът Антонио Рюдигер се свлече на терена, а ветеранът на вратата Мануел Нойер се взираше празно и невярващо в далечината.
Отпадането на германците идва като шок, като се има предвид репутацията и миналото на отбора, но те нямат никакви оправдания. Както нямаха оправдание и в Русия преди четири години, когато финишираха последни в група с Швеция, Мексико и Южна Корея.
Така че това поредно разочарование за страна с толкова горда и богата история може би не бива да е чак такава изненада. Скорошните събития разбиха на пух и прах предишната им недосегаема репутация, подсилена допълнително от победата над Аржентина във финала през 2014 г. за четвъртата световна титла.
След като първите сигнали за пропукване на бронята се видяха само четири години по-късно, Германия изглеждаше посредствено и на Евро 2020, провело се през 2021 г. Бундестимът отпадна от Англия на 1/8-финалите и вече бяха налице всички доказателства, че стария фактор на страха от прочутата бяла фланелка вече го няма.
Флик пое поста от Йоахим Льов през миналото лято. Но човекът, който година по-рано спечели Шампионската лига с "Байерн" (Мюнхен), наследи тежка задача за преобразяване на националния отбор.
В Катар германците започнаха лошо с необяснима загуба от Япония. Това ги постави в крайно уязвима позиция, оказала се впоследствие фатална въпреки спечелената точка срещу Испания и победата срещу Коста Рика.
Желанието за успех - или по-скоро очакването за успех, в Германия е толкова голямо, че това поредно разочарование със сигурност ще разпали продължителни дискусии какво се е объркало и какво е необходимо, за да се поправят нещата. Това ще е шок за тяхната система.
Флик и германската футболна йерархия ще искат рехабилитацията да бъде бърза и ефективна, понеже само след година и половина страната е домакин на Евро 2024. Подобно падение пред собствена публика е немислимо.
Германия има изключителен млад талант в лицето на 19-годишния Джамал Мусиала, а Хаверц все още е само на 23. Но има признаци, че старата гвардия, поддържала отбора при толкова много успехи, просто започва да се къса по шевовете.
Нойер е на 36 и почти сигурно изигра своето последно световно първенство. Томас Мюлер е на 33 и беше сменен в последния мач, след като единственият му принос беше пропуск при наглед лесен шанс с глава в началото. Илкай Гюндоган е на 32.
Фюлкруг - жокерът на Флик на този мондиал, отбеляза срещу Испания и Коста Рика, но пък е на 29 и намери място в състава само заради контузиите на Тимо Вернер от РБ (Лайпциг) и Лукас Нмеча от "Волфсбург". Йошуа Кимих е на 27 и ще бъде от жизнена важност в следващия етап от развитието на германския отбор.
Със сигурност обаче първо предстоят тежки разговори след прибирането у дома и отърсването от началния потрес от провала. Хаверц нахвърля някои теми за обсъждане още в ТВ интервюто си след мача:
"Когато на последните три турнира си отпаднал два пъти в първата фаза и веднъж на 1/8-финал, е извънредно горчиво. Трябва да сме искрени и да признаем, че през последните четири години нищо не вървеше добре. Два пъти ни изхвърлят в групата. Не мисля, че вече може да се наречем турнирен отбор."
Флик пък каза: "Току-що бяхме елиминирани. Можем да се изправим бързо и да се възстановим. Ще видим какво ще ни предложи бъдещето и как може да приложим идеите си. Трябва да направим оценка на нашето представяне на световното първенство и да поемем в друга посока. Това е следващата стъпка и ще я направим съвсем скоро. Отново имаме нужда от основите. Аз съм много критичен човек и ще оценим всичко."
Изводът е, че в този шампионат Германия не показа нищо от познатата стабилност в защита, а всеки път, когато играчите на "маншафта" тръгнеха напред, изглеждаха твърде самонадеяни. В турнирния футбол това е смъртоносна комбинация.
Ореолът на недосегаемост на Германия отдавна е изчезнал и последните седмици може би бяха финалното потвърждение за този факт. От Катар към дома отлетя просто един повален гигант на световния футбол.
