Взривовете на летището "Саки" в Крим не могат да изменят кардинално хода на военните действия, но ще окажат съществено влияние върху тях. За първи път руски военни цели бяха ударени на разстояние над 200 км от фронтовата линия. Украйна неведнъж е заявявала, че смята да си върне окупирания полуостров и все по-често се заканва да удари и стратегическия мост, свързващ Крим с територията на Русия. Затова и почти никой не се съмнява, че тя стои зад удара на летището в Новофедоровка.

Крим е наситен с военни обекти

още от съветски времена и винаги е изглеждал добре защитен от всякакъв вид атаки, особено от въздуха.

Летището "Саки" е един от тези обекти. Построено още преди Втората световна война, в постсъветските времена то бе превърнато в тренировъчна база, на която се отработват полети на палубната авиация - на него има сложен и скъп комплекс НИТКА, имитиращ палуба на авионосец. Инфраструктурата включва още отделна три километрова бетонна писта за излитане и кацане, рулиращи писти, защитени стоянки за самолети и др. От 2014 г. на летището е дислоциран 43-ти морски щурмови авиационен полк на морската авиация на Черноморския флот. Там са базирани бомбардировачи Су-24М, изтребители Су-30 и др.

На летището "Саки" има тренажор за излитане и кацане от авионосец

Оценката какво би могло да е станало в района на Крим се усложнява от факта, че много малко се знае за възможностите на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/. Много от версиите на военните експерти се базират на предположения, че Украйна може би е получила или е модернизирала някакво оръжие, но доказателства за това няма.

Колко са взривовете?

Очевидци обясняват пред "Ройтерс", че около 15.20 са чули поне 12 взрива. На някои видеозаписи в социалните мрежи са видни единични взривове, на други - два взрива едновременно на две различни места. На всички видеа взривовете стават там, където вече има гъст черен дим. На едно видео мъжки глас зад кадър казва: "Пет пъти вече гръмна, гори на различни места", след което следва още един взрив. По записите е трудно да се определи на колко места стават взривовете.

На сателитните снимки на американската Planet Labs се виждат обширни участъци изгорена земя, очевидно в резултат на пожара след взривовете. Пистата за излитане и кацане изглежда цяла, но поне осем самолета са унищожени или сериозно повредени. Виждат се и няколко кратера. По-голямата част са групирани в определен район на авиобазата, където значителна част от самолетите са паркирани на открито, а не са укрити в хангари. Снимките на Planet Labs са първото независимо доказателство за щетите по руската военна база. Но е трудно да се определи колко самолета са напълно унищожени и колко повредени са останалите.

Версиите на Русия и Украйна

Във вторник вечерта руското министерство на отбраната разпространи изявление, в което обясни станалото с "детонация на боеприпаси". "На 9 август, около 15:20 на територията на летище "Саки" в района на Новофедоровка на площадка за съхранение беше извършена детонация на няколко авиационни боеприпаси", се казва в него. Според военните никаква външна намеса не е имало.

Киев се въздържа от категорично потвърждение, че става дума за резултат от действията на ВСУ. Но украинският президент Володимир Зеленски каза: "Тази руска война срещу Украйна и цяла свободна Европа започна с Крим и трябва да завърши с Крим - с неговото освобождение". Съветникът на президента Михаил Подоляк заяви, че Украйна няма отношение към взривовете, и предположи, че те могат да са дело на кримски партизани.

Източници на  Washington Post също говорят за някаква мистична група диверсанти. Според неназован представител на украинското правителство става дума за операция на украинските сили за специални операции, които се занимават с организиране на диверсии в дълбокия тил на врага, в това число и на територията на Русия.

И двете версии - на руското МО, и за украински диверсанти, звучат доста съмнително. Складовете с боеприпаси могат да се взривяват, но е сложно това да стане едновременно на две различни места. Версията за диверсанти звучи неправдоподобно и поради факта, че такава крупна авиобаза се охранява солидно и е трудно да се проникне на нейна територия без престрелки, които биха се чули зад пределите на летището. Освен това серия взривове с такава сила могат да бъдат причинени от доста голям обем боеприпаси, които трудно ще бъдат внесени на летището незабелязано.

Американски ракети?

ВСУ вече два месеца използват против цели в близкия руски тил системи HIMARS, а напоследък - и MLRS. Те работят с ракети GMLRS, с помощта на които точно поразяват различни цели - складове, сгради и мостове. Затова и веднага се появи версията, че летището е ударено с такива ракети от територия, контролирана от украинската армия.

GMLRS могат да поразяват до 70 км. Loсkheed Martin разработва и по-далечна версия - до 150 км. Но най-близките позиции на Украйна са на поне 200 км. Вярно е, че за HIMARS и MLRS има и оперативно-тактически ракети ATACMS, които достигат до 300 км. Украйна неведнъж е настоявала да получи точно такива ракети, но до този момент няма нито едно потвърждение от открити източници, че това е станало. Експертите обясняват това с опасенията на САЩ, че доставката на такива ракети ще доведе до рязка ескалация на конфликта. Ако Украйна разполага с ATACMS, тя би могла да удари летището "Саки".

Но и тази версия предизвиква съмнения, не само защото едва ли някой тайно е доставил такива ракети на Киев. "Ройтерс" съобщава за 12 взрива, а авторът на едното видео - за 6. Толкова много ракети, дошли откъм Николаев например, биха били забелязани от руските радари и биха позволили на ПВО да ги прихване. Даже това да не стане по някаква причина, ударът с крупни ракети би бил забелязан от наблюдателите и заснет на видео - няколко от взривовете стават по време на заснемане.

Крилати ракети?

За разлика от балистичните, крилатите ракети могат да летят достатъчно ниско над земята. И Украйна разполага с такива ракети. Това са украинските "Нептун", с които вероятно е поразен крайцерът "Москва", както и американските Harpoon, с които бе ударен буксирът на Черноморския флот на Русия "Василий Бех". Те могат да достигат до над 200 км, летят на ниска височина и могат да бъдат изстреляни от наземни пускови установки.

Тази версия също предизвиква съмнения, най-вече заради системата за насочване. Ракетите са снабдени с активна главичка за самонасочване, вид радар, който им позволява самостоятелно да се ориентират по целта във финалния етап на полета. Те са много ефективни в случай, че целта е кораб в открито море, но не толкова, когато става дума за обекти на земята, които се виждат лошо на фона на твърдата повърхност, и при наличието на други обекти в околността. За точното поразяване на земни цели тези ракети трябва да се модернизират. Няма данни Украйна да е направила това.

А и крилатата ракета е добре видима в полет. Летището се намира до плажове, където през лятото има много хора. Няколко ракети, летящи към авиобазата, биха били забелязани от мнозина. Но това не се е случило.

Представител на американското правителство каза на Washington Post, че нападението в Новофедоровка вероятно е осъществено от Украйна, която не е използвала оръжие, предоставено от САЩ.

Кораби, самолети...

Обхватът на ракетите GMLRS може да бъде увеличен, ако пусковата установка е по-близо до целта. Теоретично, това може да се направи, ако HIMARS или MLRS се разположат на палубата на кораб, който се приближи на 70 км от летището. Но такава операция би била твърде рискова - пускът на ракетите ще бъде засечен от руските радари, след което корабът ще бъде мишена на морската авиация, корабите на Черноморския флот и бреговата охрана.

Ракетите биха могли да бъдат изстреляни и от украински самолет - в интернет има данни, че ВВС на Украйна вече може да изстрелва противорадарни ракети AGM-88 HARM от изстребители МиГ-29. Някои дори предполагат, че украинските МиГ и Су биха могли да бъдат преоборудвани за пуска на крилати ракети Х-35. На тяхна основа е създадена ракетата "Нептун", която пък първоначално е проектирана като авиационна. Недостатъкът на тази версия е почти пълната липса на информация не само за разработка на подобно нещо, но и за техническата възможност за модернизация в условията на война.

Една от най-правдоподобните версии е за

използването на дронове-камикадзе.

На 31 юли неголям дрон нанесе удар по щаба на руския Черноморски флот в Севастопол. Това показва, че подобни атаки са възможни на територията на Крим. В полза на тази версия е и фактът, че дроновете-камикадзе са сравнително малки, което улеснява доставката им в Крим.

Украйна получи достатъчно баражиращи боеприпаси, които тя използва в боевете против пехотата и бронетехниката. Дроновете могат да бъдат задействани от оператор, намиращ се на много километри разстояние. Те застават точно над целта и падат отгоре, унищожвайки ги с помощта на вградената в тях бойна глава.

Недостатък на тази версия е, че взривът при такива дронове не е толкова мощен, колкото се видя на летището. Освен това фактът, че взривовете са няколко, предполага масово прелитане на дронове в небето над Саки, което никой не е наблюдавал.