Войната навлезе в нова фаза. Докато войските на фронта са затънали в калта, двете страни трупат сили за решителни зимни действия. Но подготовката не се ограничава само с мобилизация на граждани, тяхната подготовка и създаването на нови подразделения. Започна поредният етап в борбата за преимущество във въздуха, без което войната може да изпадне в патова ситуация. За да го получат, украинското и особено руското командване се опитват да зарият ПВО и авиация на противника с работа, като го принудат да похарчи боеприпасите си и унищожат колкото се може повече негови самолети и средства за ПВО. Вероятно именно заради това Москва бомбардира всекидневно украинската критична инфраструктура, която Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ не могат да не защитават с всички налични средства. Западът отговори с ускорена доставка на средства за ПВО. От това кой ще спечели тази битка, до голяма степен зависи изходът на зимната и пролетната кампании на фронта.

Как руската мобилизация повлия на ситуацията на фронта?

За руската армия мобилизацията е съвършенно нов етап – до този момент тя като цяло се оправяше със силите и средствата, които бяха натрупани до нахлуването в Украйна. Няма публична информация за точните цифри, но се предполага, че попълненията от „доброволци“, изпратени на фронта до септември, не покриваха загубите на руската армия. Към есента довоенните сухопътни сили окончателно се изтощиха, което доведе до поражения – тежко в Харковска област и локално /засега/ в Херсонска. Затова Кремъл бе принуден да обяви мобилизация.

Но просто увеличението на числеността на руската армия в Украйна /ако се вярва на официалните съобщения, 300 000 души са мобилизирани/, не гарантира радикално изменение на ситуацията на фронта.

Първо, от мобилизираните тепърва ще се създават боеспособни подразделения. Второ, тези части трябва да се въоръжат и екипират. С това вече възникнаха проблеми – няма достатъчно средства за индивидуална защита, медицински комплекти и даже съвременно стрелково оръжие. Вероятно ще възникнат проблеми и с колективното оръжие, бойните машини и опитните офицери – в случай, че руското командване реши да създаде от мобилизираните нови съединения. Такива бригади и дивизии дълго време могат да останат небоеспособни.

Трето, Украйна също продължава своята мобилизация – по оценки на украинските власти към края на лятото в армията и други военизирани структури са били призовани около милион граждани. Човешките резерви на страната изобщо не са изчерпани. Украйна вече усвои технологията за формиране на нови боеспособни части от граждани без военен опит. Тя се сблъска с подобни на руските проблеми в началото на мобилизацията и затова не бърза да образува от стотиците хиляди призовани десетки нови съединения /бригади/. Голяма част от украинските мобилизирани просто подсилват съществуващите бригади. В тях бе увеличен броят батальони /в това число чрез създаване на леки пехотни, придвижващи се на граждански транспорт/. Киев разгърна и бригади на териториалната отбрана, които също не бяха самостоятелни бойни единици, а донори за армейските бригади /теоретично руското МО може да повтори тази практика, още повече, че руските съединения бяха недоокомплектовани и преди войната, след това понесоха големи загуби, а накрая напълно загубиха боеспособност/.

Потокът от оръжейни доставки за Украйна едва ли ще секне. Ръководствата на САЩ и НАТО нееднократно гарантираха, че ще направят всичко възможно Украйна да не загуби войната, и засега спазват думата си. Така че през зимата и пролетта ВСУ вероятно ще продължат да имат числено преимущество /макар и не така потискащо както през есента/, както и по-голям брой боеготовни съединения.

Руските войски ще имат на места преимущество в огневата мощ /отстъпвайки в количеството високоточно оръжие и разчитайки на по-лошо разузнаване/. Но както показаха събитията от тази есен, само с огнева мощ не може да бъде покрит и удържан целият фронт.

Защо руската армия не може да спре снабдяването на ВСУ?

Москва очевидно няма сили да отреже Украйна от Запада с настъпление /от територията на Беларус, както прогнозира командването на ВСУ/. А с ракетни удари не е възможо напълно да се прекъсне снабдяването – ракетите с далечен обсег могат да се използват само по стационарни цели. А и те са неефективни дори при тях – например за разрушаването на мостовете през Днепър, свързващи източна и западна Украйна, руските ракети нямат нито точност, нито мощност.

За да спрат пренасянето на оръжие по жп линиите и военните колони, са нужни авиация и дронове, способни самостоятелно да намират и незабавно да поразяват целите. Но руското командване не желае да използва авиация в дълбокия украински тил, тъй като се опасява от големи загуби.

До този момент /ако не се смятат първите 10 дни от началото на войната, когато Военно-въздушните сили на Русия се опитваха да нанасят удари в тила на украинската отбрана и понесоха големи загуби от нейната ПВО/ руската авиация се използва основно за подкрепа на пехотата. При това подкрепата не е от най-ефективните – ударите се нанасят от малка височина и най-често с неуправляеми ракети за далечно разстояние /за да се избегнат атаките с преносими зенитни ракети/. Тази тактика /която се ползва и от украинската авиация/ намалява загубите, но изключва самостоятелно намиране и атакуване на цели в тила на противника.

В резултат ВСУ безпрепятствено получават въоръжение от Запада. Освен това украинското командване може да прехвърля подкрепления на фронта, без да се опасява от удари по въздух. Именно така ВСУ няколко пъти спираше настъпление на руската армия и минаваше в контраатака.

Защо тогава буксува настъплението на ВСУ?

Отчасти, забавянето на придвижването на украинските войски е свързано с времето – в Харковска, Донецка и Луганска области през последните седмици валяха проливни дъждове. Вероятно за това роля има и пристигането на руски резерви на фронта, в това число и първите мобилизирани. Но ако се съди по видеата от провалени украински атаки, основният проблем на ВСУ си остава преимуществото на руската армия в огневата мощ на артилерията.

Ако през август и септември украинската армия успя значително да затрудни снабдяването на артилерията на Русия, атакувайки с HIMARS десетки складове, то през последните седмици тези атаки намаляха. Вероятно руското командване успя да разхвърли складовете с оръжие, което затруднява тяхното унищожаване. Зачестиха и видеата с огнево поразяване на настъпващи украински части, особено в Херсонска област, която продължава да е основна цел на украинското настъпление.

ВСУ има проблем и с руската ПВО, която макар и неособено ефективно, поразява украинските разузнавателни дронове и ракети. Затова и украинците не използват за удари по руската артилерия самолети и вертолети, както и ударните дронове Bayraktar.

Как страните се опитват да променят ситуацията на фронта?

От 10 октомври насам, два дни след взрива на Кримския мост, руското командване започна кампания на стратегически бомбардировки на украинските електростанции и генериращи мощности с помощта на крилати ракети и ирански дронове. Както вече стана ясно, кампанията е била планирана отдавна и изобщо не е отговор на атаката на Кримския мост. Целите се избират така, че украинското командване да не може да игнорира бомбардировките и да бъде принудено да задейства крупни сили ПВО и авиация за тяхното отразяване.

До този момент украинската ПВО използваше тактиката на засадите, за да удари руската авиация, избягвайки собствени загуби – радарите, демаскиращи позиции на ПВО, се включваха само в момента на прелитане на руските самолети, за които предварително съобщаваше разузнаването и съюзниците от НАТО. Украинската авиация също така се опитваше да избягва загубите – тя се използваше на ниска височина за подкрепа на войските на фронта.

С началото на бомбардировките по критична инфраструктура ВСУ бяха принудени да променят тактиката: средствата за ПВО с включени радари трябва да бъдат използвани за прикриване на обектите, авиацията все по-често се използва за прихващане на крилати ракети и дронове. В резултат и ПВО, и авиацията станаха цели, достъпни за руската армия. По време на всяко изстрелване на крилати ракети и дронове Русия вдигаше във въздуха и изтребители с далекобойни ракети „въздух-въздух“, които преди се използваха рядко. По позициите на украинската ПВО започна масово да работят дронове камикадзе „Ланцет“ и „Куб“. Още в първите дни на кампанията в Полтавска област ВСУ загубиха три изтребителя. Необходимостта да се прихващат десетки дронове и крилати ракети принуждава ВСУ да харчи привършващите запаси боеприпаси за съветските средства за ПВО.

Затова украинските власти се обърнаха към Запада за бърза помощ чрез доставка на различни видове ПВО. НАТО обеща такава системна помощ /става дума за създаване на нова интегрирара система за ПВО от нулата/. Но с реалните доставки ще има проблеми – страните на алианса традиционно смятат за основа на своята ПВО авиацията, а засега не искат да доставят самолети на Украйна. Западът разполага с малко ракетни системи, като една от най-съвършените е американският зенитно-ракетен комплекс Patriot — който засега не е обещан на Киев. Системите за ПВО ще бъдат събирани от всяка страна от НАТО пооделно – според възможностите. Част от системите тепърва ще се произвеждат. Възможно е разконсервирането на остарели вече комплекси като предшественика на Patriot — Hawk. Така че идеята на руското командване да удари украинската ПВО не е съвсем безмислена – Западът трудно ще осигури бърза замяна на унищожените системи.

ВСУ започнаха да използват аналогична тактика още преди няколко месеца. В края на лятото те получиха от САЩ противорадиолокаторни ракети HARM, които могат да се изстрелват от самолети Су-27 и МиГ-29, които ВСУ има. Ракетите се използваха едновременно с HIMARS. Когато руската ПВО се опитваше да прихване ракетите от HIMARS, тя самата ставаше цел на ракетите HARM. Появиха се визуални потвърждения на унищожаването на няколко установки на руската ПВО /включително и на летището в Белгород/.

Целта и на двете кампании е една – изтощаване на ПВО на противника, за да се постигне поне локално превъзходство във въздуха, а след това да се използва авиация или ударни дронове за поразяване на артилерията на противника и пробив в неговата отбрана. Но засега нито една от страните няма сили за това. Така че борбата за господство във въздуха, както преди това бе борбата на фронта, вероятно ще мине във фаза изтощение.

Как ще завърши всичко това?

Очевидно е, че войната не може да завърши с компромис в обозримо бъдеще: представата на Кремъл как може да изглежда този компромис – с обширни териториални отстъпки от Украйна, не устройва нито Киев, нито голяма част от политиците на Запад. Още повече, че в момента украинските власти изобщо не са склонни на отстъпки. Вероятно те оценяват ниско организационните способности на руските власти и изключват успех на мобилизацията в Русия.

Стратегическите бомбардировки едва ли ще изменят позицията на Украйна: ударите по инфраструктурата рядко водят до това защитаващата се страна да загуби желание да се съпротивлява. А и военно-техническият потенциал на Украйна почти изцяло се намира в чужбина.

Кремъл, от своя страна, дори да не е уверен в успеха на мобилизацията /както военната, така и икономическата/, след формалната анексия на украински региони, не може открито да „търгува“ окупираните територии за прекратяване на войната.

Затова руското командване ще търси нови способи за реализация на наличните му преимущества /например по-голямата авиация, мощ и далекобойност на ракетите/, за да постигне ако не пълна победа, то поне закрепване на част от окупираната територия. Докато Кремъл не види заплаха за пълно военно поражение, войната ще продължава – ще се променят само нейните форми и стратегии.

---------------------------------------------------

Какво се случва в Херсон

-------------------------------------------------------

Сега мнозина гадаят какво точно готвят руските окупатори на десния бряг на Херсон - наистина ли се изтеглят в навечерието на настъплението на ВСУ, което вероятно ще започне веднага, след като времето позволи, или просто примамват украинските войски в капан. Отговорът на този въпрос дава авторитетният украински военен журналист Александър Коваленко в Телеграм канала си:

"Ясно е, че руснаците няма да отстъпят от десния бряг на Днепър без бой. Въпросът е, че това няма да е бой до последна капка кръв. Той ще е по-скоро имитация на отчаяна съпротива. Няколко факта говорят за това.

Първо, всички руски лекари бяха евакуирани на левия бряг, заедно с цялото медицинско оборудване - и руското, и украинското, и всички лекарства. Т.е. никой не се кани да лекува когото и да било, макар че може да се очакват стотици, ако не и хиляди ранени руски войници в случай на настъпление на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/.

Второ, евакуирана беше артилерията. Без нея руснаците не могат нито да настъпват, нито да се отбраняват.

Трето, свидетели сме на мародерство от невиждан мащаб. Такова нещо нямаше дори в Буча, Бородянка, Ирпен... Крадат всичко, дори стъклопакетите от прозорците. Т.е. отсега вземат всичко, което видят, защото при отстъплението няма да има време.

Четвърто, т.нар. "власти" на Херсон са изведени от града, както и всички колаборанти.

Пето, напускат се и вече укрепени позиции, което е най-интересното. В района на Кисельовка се изтегля тежката техника. Там има главно автомобилен транспорт, с който се изнася плячката. Признаци за формиране на отбрана не се забелязват. Бяха премахнати редица КПП по пътя към Берислав.

Дали обаче това не е капан за ВСУ? Едва ли, защото руските сили просто не могат да обкръжат украинските войски, чието настъпление се осъществява внимателно с достатъчно голям буфер за сигурност. Изобщо не може да се говори и за евентуален пробив - за това няма нито хора, нито въоръжение.

Шесто, опасността от разполагане на руски "командоси" сред гражданското население в Херсон и подготовката за градски боеве. Да, има такава опасност, но има няколко големи НО. Преди всичко няма никакви руски "командоси". Това е тълпа мобилизирани, преоблечени в цивилни дрехи. Освен това градският бой не е сред силните страни на руснаците. Мариупол, Попасна, Северодонецк го доказаха. За руснаците градските боеве са странен микс от тактика от времената на съветската армия през 1980-те години, смесена с опит от афганистанските войни и някои контратерористични елементи на спецназа, работещ по сценарий със заложници. Това е абсолютно неефективна тактика и като цяло се оповава на артилерия и тотално сриване на жилищните квартали със земята. И това е при настъпление. А какво се случва при отбрана?

Освен това, маскирайки се като цивилни лица, окупаторите няма да могат да използват тежка и лека бронирана техника. Ще разчитат само на леко стрелково оръжие. А ще са изправени срещу подразделения, които вече имат голям опит в градски боеве, в град, където местните жители масово ще помагат на ВСУ.

Така че, ако Русия наистина готви капан за някого, това не е ВСУ. Капанът ще е за мобилизираните в собствената й армия.

-------------------

Уточнения

В Русия са мобилизирани 318 хиляди души, като 49 хиляди от тях вече "изпълняват бойни задачи", каза руският президент Владимир Путин днес. Думите му се разминават с изявлението на военния министър Сергей Шойгу, който преди три дни каза, че в Украйна са вече 87 000 мобилизирани.