В последните седмици представители на руските власти все по-често говорят за възобновяване на преговорите с Украйна или със западните държави. На 14 октомври например шефът на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин обяви, че преговорите са възможни, но "при определени условия", които той не назова. Седмица преди това - на 6 октомври председателят на Съвета на федерациите Валентина Матвиенко предложи на украинските власти "още днес" да започнат преговори за мирно урегулиране, но също "при услоия, които ще предложи Русия". В средата на септември руският президент Владимир Путин също се изказа в този дух: "Ние ще направим всичко, за да се прекрати това възможно най-бързо. За съжаление, противниковата страна, ръководството на Украйна се отказа от преговорния процес и заяви, че иска да постигне своите цели по военен път, или както те се изразяват - на бойното поле".

Украинската страна нееднократно е отхвърляла възможността за преговори с Путин. А в началото на октомври президентът Володимир Зеленски подписа указ, в който се констатира "невъзможността за преговори с президента на Русия Владимир Путин". Този документ бе приет в отговор на "референдума" за анексия на украински територии.

Путин наистина обмисля възобновяване на преговорите, които спряха през есента на 2022 г., но настоява Русия да запази контрола върху териториите в Донбас и изобщо не иска да обсъжда Крим. Два източника на "Медуза", близки до Кремъл, и един събеседник, близък до правителството на Русия, заявяват, че тези позиции не са се променили. Но руските власти са разработили нов "тактически вариант". Той предполага да не се сключва пълноценен мирен договор, а да се стигне до временно прекратяване на огъня. Според замисъла на Кремъл руските и украинските военни сами могат да се договорят за това, без да включват в преговорите първите лица на двете държави. За да се постигне това, руските власти са готови да се оттеглят от част от заетите територии в Херсонска област.

Какво става на фронта в Херсонска област?

Назначеният от Москва губернатор на Херсонска област Власимир Салдо се обърна към ръководството на Русия с молба да окаже съдействие при евакуацията на жителите на областта, като обясни това с ежедневните ракетни удари по града. "Предложихме на всички жители на Херсонска област, ако имат такова желание, да се спасят от ракетните удари и да се преместят в други региони, най-вече Крим, Ростовска област, Краснодарския край, Ставрополския край", каза Салдо.

Заместник председателят на проруската администрация на Херсонска област Кирил Стремоусов също призова жителите на областта "да отидат в други региони на Русия, на безопасно разстояние от бойните действия, за да не затрудняват маневреността на военните". А руският вицепремиер по строителството Марат Хуснулин обяви, че правителството ще помага в преселването на жителите на Херсонска област и ще им предостави безплатни жилища.

Според западните военни Украйна може да освободи Херсон още следващата седмица, твърди Financial Times. Настъплението на Украйна в Херсонска област започна в края на август. За малко повече от месец линията на фронта се премести с 30 км в посока към Херсон.

Херсон е единственият областен център в Украйна, който Русия успя да превземе в началото на войната. В края на септември The New York Times съобщи, че военното командване е помолило Путин да разреши да се отстъпи от Херсон на другия бряг на Днепър, за да се съхрани личния състав и военната техника. Но Путин е отказал. "Това отстъпление би станало още едно унизително публно признание за поражение и

би донесло на Украйна втора крупна победа за месец",

отбелязва вестникът.

"Сега е много трудно да се удържи Херсон, а изтеглянето на войските от областта може да бъде обявено за жест на добра воля към Украйна", пояснява един от събеседниците на "Медуза", който е близък до Кремъл. Той твърди, че в момента Кремъл се опитва "да повлияе на западните лидери" и президента на Турция Реджеп Ердоган, за да убедят Украйна да се върне към преговорите с Русия. Аргументът е - "да се избегнат жертви сред мирното население". Това се случва на фона на масираните ракетни обстрели на украинските градове, които започнаха след взрива на Кримския мост и успешното контранастъпление на украинските войски.

Путин се срещна с Ердоган в четвъртък в Астана. Преди това официален представител на турския президент заяви, че Ердоган ще обсъди с Путин "стъпки, които могат да се предприемат за прекратяване на огъня в Украйна", но отбеляза, че има много "подводни камъни, капани и ями". След срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че темата "Украйна" изобщо не е била повдигана.

Въпреки всичко това източниците на "Медуза" подчертават, че Владимир Путин не смята да се отказва от продължаването на войната. Той ще използва евентуалното прекратяване на огъня за подготовка за ново настъпление. Според неговия замисъл за това време руската армия ще успее да подготви мобилизираните руснаци и някак си да попълни загубите във въоръжението. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков не е отговорил на въпросите на "Медуза".

Според плановете на Кремъл

новото пълномащабно настъпление може да започне през февруари-март 2023 г.

Тази тактика бе използвана и от украинската армия, която подготвя мобилизираните няколко месеца преди да ги изпрати на фронта, за да реализира успешното контранастъпление в Харковска и Херсонска области.

Официалната позиция на Киев по повод на преговори с Москва е неизменна - Украйна ще преговаря с Русия, когато президент вече не е Путин. Източник на "Медуза" в офиса на Зеленски потвърждава, че няма промяна в позицията, и даже предлага как руснаците да ускорят тази възможност - "свалете най-после неадекватния Путин".

Украйна отдавна не вярва на никакви изявления и "жестове на добра воля" от страна на Русия. "Путин непрекъснато лъже. Говори за преговори, а нанася ракетни удари по мирни жители. Докато не бъдат освободени всички окупирани територии, никакво прекратяване на огъня няма да има", казва източникът на "Медуза" в Киев.

Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк потвърждава тази позиция:

"Какво изобщо ще спечели Украйна от прекратяване на огъня по руски сценарий?

Фиксиране на де факто нова линия на разделение и спешно окопаване на руснаците на вече окупираните територии? Сериозно ли някой смята, че ние ще се съгласим на това? Особено на фона на контранастъплението... Защо да даваме пауза на силно изтощените руски части, за да потренират спешно мобилизираните и да ги изпратят на фронта?"

Според Подоляк "този сценарий абсолютно не е в интересите на Украйна и затова подобни предложения - публични или непублични, са изключени". Той подчертава, че Украйна е "крайно заинтересована" във военното поражение на Русия. "Само това ще позволи реално войната да приключи, да се появи възможност да се накажат строго военните престъпници по юридически път и косвено да се способства за старт на сценарий за трансформация на политическата система на самата Русия".