За 40 дни, откакто завладя Лисичанск и населените места около него, руската армия не се придвижи даже на 10 км във всяко едно от направленията на 1000 км фронт от Харков до Херсон. Не мръдна особено и украинската армия, въпреки очакванията за контранастъпление. Нещо повече - способността на всяка от страните да предприеме мащабни настъпателни операции, които да повлияят на хода на войната, предизвиква все по-големи съмнения и много експерти наричат ситуацията патова. Но ситуацията на фронта не устройва нито една от страните - сключване на мирно споразумение в тези условия е изключено. Така че има два сценария - или конфликтът ще бъде замразен /от което губят и Москва, и Киев/, или някоя от страните ще намери изход от патовата ситуация. Последният вариант обаче може да доведе до още по-голяма ескалация.

Какво се случва на фронта?

Последните събития могат да се нарекат продължителна оперативна пауза.

След оттеглянето на украинската армия от Лисичанск руските войски се натъкнаха на нова линия на отбрана в района на Бахмут, Соледар и Северск. За месец тази линия, разположена на върха на хълмове, не беше преодоляна, макар руските войски да стигнаха до покрайнините на Бахмут и Соледар. Тук настъплението, ако има такова, е не повече от няколкостотин метра на ден.

На юго-запад от Бахмут, след месец блокада, в края на юли частната военна компания "Вагнер" успя да превземе Уклегорската ТЕЦ. Но за половин месец наемците преодоляха едва пет километра към Бахмут. Войските на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) заеха голяма част от селцето Пески около летището край Донецк. За това допринесе фактът, че украинската армия прехвърли част от артилерията на други фронтове, а самата ДНР получи подкрепление. Но придвижването в Пески, което украинската армия готвеше за отбрана в продължение на 8 години, бе около 2 км за няколко седмици настъпление.

Украинското контранастъпление в Херсон така и не се случи. Западните кореспонденти, които са базирани в Николаев, твърдят, че никакви признаци за готвено настъпление не виждат. Украинските военни, с които те разговарят пък, се опасяват, че прехвърлянето на руски подкрепления от Лисичанск към Херсон ще им позволи да започнат те да предприемат настъпление.

Единственото, в което преуспяха двете страни, беше нанасяне на ракетни удари в тила на врага. Украинската армия, въоръжена с далекобойни и високоточни ракетни системи от САЩ и Великобритания, е по-ефективна в това отношение. Така край Херсон бяха изведени от строя всичките три моста през Днепър, по които се снабдяваше руската армия. Сега руските войски използват няколко понтона. Не е ясно дали те ще са достатъчни за снабдяването на увеличената с подкрепления групировка, но от дефицит на боеприпаси тя не страда. Украинските военни се оплакват от засилен артилерийски обстрел.

Това означава ли, че войната е в пат? Всъщност е рано да се каже. За това допринася и фактът, че мобилизационният потенциал на двете страни не е изчерпан. 

Какво се случва с мобилизацията в Русия?

Руската армия в Украйна продължава да изпитва дефицит на жива сила. Тя все повече прилича на сбирчок, а не на пълноценно съединение: рамо до рамо воюват остатъци от батальонни тактически групи, наемници от "Вагнер", мобилизирани в ДНР и ЛНР, минали бърза и повърхностна подготовка "доброволци" от руските региони.

Набирането на "доброволци" срещу обещания за големи заплати дава скромни резултати. Далеч не всички региони успяха да сформират "доброволчески" батальони, числеността на всяко такова подразделение не е голяма /те са по-скоро роти/, а броят на регионите, сформирали над 1 батальон, не превишава 15.

Това означава, че на фронта ще се отправят не повече от няколкостотин "доброволци". Към тях трябва да се добавят неизвестно число наети от "Вагнер" и други "частни" компании. Отчитайки низката бойна стойност на "доброволческите батальони", те по-скоро няма да се използват като отделни части, а като резерв за запълване на загубите на бойните подразделения на руската армия.

Как върви мобилизацията в Украйна?

Въпреки някои проблеми в процеса на мобилизация, украинската армия няма проблем с числеността на живата сила. Но мобилизираните трябва да бъдат обучени и въоръжени. Това изисква време и непрекъснати доставки от съюзниците, тъй като Украйна вече почти няма собствени запаси от оръжие и възможности то да бъде произведено. Но доставките на оръжие /колкото и по-ефективно да е то в сравнение с руското/ явно са недостатъчни, за да се сформират няколко десетки нови бригади /или да се превъоръжат съществуващите/. А именно това е нужно за мащабно настъпление.

В тези условия може да се очаква, че руската армия ще продължи бавно да изтиква украинската от Донбас, използвайки преимуществото си в артилерията и боеприпасите, а украинската ще се опитва да я спре, опитвайки се да контраатакува на други участъци и да нанася удари по складове с боеприпаси и комуникации. "Изтикването" може да продължи няколко месеца.

От друга страна, и руското, и украинското командване явно не са задействали всички сили, с които разполагат. Вероятно, паралелно с откритото набиране на "доброволчески батальони" и попълнения на "Вагнер", ще има и нов сбор на наети срещу заплащане в действащите части, което ще позволи на руското командване най-после да изпрати на фронта пълноценни съединения като бригади и дивизии, а не само части от тях.

Украинското командване засега е изпратило на фронта  само няколко от сформираните след началото на войната бригади, чиято численост не надхвърля 20 000 души /плюс попълнения в съществуващите бригади и батальони на териториалната отбрана/, при условие, че са мобилизирани по официални данни стотици хиляди души. Част от полученото от Запада въоръжение /над половината/ също още не е на фронта. Всичко това може да означава, че страните се готвят за засилване на бойните действия.

Неизбежна ли е ескалацията?

Не е неизбежна, но е много вероятна, тъй като замразяването на конфликта на днешно ниво не устройва нито Кремъл, нито Украйна. Последиците от този сценарий най-добре описва военният историк Игор Куртуков. Според него за лежащите в руини Луганска област, части от Донецка, Херсонска, Харковска и Запорожка области /и малка част от Николаевска област/ руските власти заплатиха с влошаване на положението на всички останали “фронтове”:

- Русия се намира под санкции, които пречат не само за развитието на икономиката, но и, което е по-важно за Кремъл, не позволява да се превъоръжи армията.

- Армията показа своята слабост, което пречи тя да бъде използвана като аргумент във външната политика, а замразяването на конфликта ще направи тази слабост очевидна и за руското население.

- Единството на НАТО, а и на Запада не само, че не е разрушено, но и укрепна. Границата със страните от НАТО,които сега смятат Русия за главен противник, значително се разшири /благодарение на скорошното влизане в НАТО на Финландия/. Контингентът на американската армия в Европа нараства, европейските страни, членове на НАТО, които десетилетия наред не изпълняваха своите ангажименти за военните разходи, планират да ги увеличат. Алиансът показа своята ефективност в съхраняването на суверенитета не само на своите членове, но и на важни партньори, станали жертва на агресия.

- Украйна не само че не е демилитаризирана, но и получи западно оръжие и се научи да го използва, като очевидно този процес ще продължи.

- Линията на съприкосновение с враждебна Украйна се увеличи - формален буфер във вид на непризнати републики вече не съществува, тъй като Русия фактически ги призна и присъедини. Това означава, че Кремъл ще трябва да харчи повече ресурси за “замразеното” противостояние с Киев, отколкото до войната.

- Не е сигурно, че при замразен конфликт ще се прекратят обстрелите на окупираните територии, а това ще разруши наратива на Кремъл, който през февруари оправда войната с желанието да се “спаси” народът на Донбас от обстрелите.

Накратко - даже да не се броят загубите в жива сила и техника, замразяването на конфликта ще е поражение за Русия, което трудно ще се представи като победа.

Вероятно Кремъл може да обяви за победа пълната окупация на Донбас /дори без окупация на цялото черноморско крайбрежие на Украйна/. Такива идеи лансираше руската делегация на преговорите с Украйна през март. Вероятно именно това има предвид Кремъл, когато говори за “мир при нашите условия”.

Украйна също няма изгода от замразяване на конфликта сега. На преговорите през март нейните представители участваха в обсъждането на условията на Кремъл /макар че публично отказваше да ги приеме/: руската армия бе на 30 км от центъра на Киев, пред Харков и продължаваше опитите да се придвижи към Одеса.

Сега непосредствената заплаха за украинската държавност е поне отложена. Затова и Киев отказва дори да слуша за мащабни териториални отстъпки.

- Киев вече поставя като цел на войната “пълното освобождаване на Украйна”, в това число и Крим.

- Не е съвсем ясно дали Украйна обмисля /както беше през април/ по-мек вариант с “междинна цел” -възстановяване на довоенните граници с последващи “дипломатически усилия за връщане на всички територии /такъв вариант би могъл да бъде обявен за победа/. Но нито един от тези два варианта не може да бъде приет от Кремъл /докато там е Путин/.

Военно-политическата теория не оставя шансове за дългосрочно примирие при такава разлика в оценките на страните за допустимия изход от конфликта.

Затова са възможни два варианти за развитие на събитията

- Дълга и изтощителна война без ясен способ за достигане на политическите цели от двете страни, докато те не решат, че приключването на бойните действия дава по-голяма изгода, отколкото тяхното продължение в опитите кардинално да изменят положението на фронта в своя полза. Историята познава такива прецеденти. Така например от момента, когато Корейската война влезе в очевидна задънена улица в началото на 1950-те години, до замразяването на конфликта минаха две години. За примирието тогава способства фактът, че двете страни смятаха, че нищо не са загубили /с изключение на живота на милиони войници и мирни граждани/ в сравнение с предвоенното положение.

- Ескалация на конфликта. С мобилизация и увеличаване на въоръжението от двете страни.

Възможно е и Кремъл, и НАТО да ориентират своите действия по реакцията на противника, опасявайки се от неконтролируема ескалация и дори излизане на конфликта извън пределите на Украйна. Но ако те осъзнаят, че не могат да достигнат приемливи политически цели без сериозни допълнителни усилия, вероятността от ескалация е много висока.

До какво може да доведе тази ескалация?

Резултатът е непредсказуем. Възможен е целият спектър от варианти:

- една от страните може да прекрати увеличаването на ресурсите си по политически причини /което ще означава, че на мирните преговори ще трябва неизбежно да се съгласи със загуба на територия/

- увеличаването може да стане неприемливо и за двете страни едновременно /в случая за Кремъл, и за Запада, на когото Украйна основно разчита за въоръжаването си/, което ще доведе до патова ситуация

- Смяна на политическите цели на Кремъл - ако в него по някаква причина вече не е Путин, за когото окупирането на Украйна беше преди всичко личен проект 

Военните  експерти обсъждат и най-екстремни варианти, в това число и пряк сблъсък между Русия и НАТО. Известният американски think tank The RAND Corporation анализира няколко сценария, водещи до такова развитие:

- ако Западът със своите доставки на оръжие премине някаква известна само на Кремъл “червена линия”, Русия може да нанесе удари по логистични центрове и складове извън пределите на Украйна с оперативно-тактически ракети.

- Кремъл може да реши, че нападението на НАТО срещу Русия е неизбежно /например да види предислокация на войски и ударни комплекси в Източна Европа или да чуе призиви към пряка интервенция в западните медии/. В такива случаи са вероятни удари не само с конвенционално, но и с тактическо ядрено оръжие.