През последните дни /примерно от 10-14-тия ден на войната/ настъплението на руските войски в Украйна явно се забави. Колоните руски бойни групи вече не изминават десетки километри на ден и продължават да понасят големи загуби в резултат на украинските контраатаки, засадите и удари върху колони с техника и гориво. Всички тези успехи са добре документирани от журналистите и гражданите с мобилни телефони. Това обаче

не означава, че настъплението въобще е спряло.

Геолокацията на видео и фото доказателствата в социалните мрежи показва, че руските войски значително са се придвижили по пътя към своите предполагаеми цели.

Киев на практика е блокиран от три страни - крупни руски войски пресякоха пътя Киев-Житомир и се придвижват на юг, очевидно целейки да прекъснат връзките на града със западните райони на страната. Придвижването напредва, въпреки яростната съпротива от двата фланга - от страна на Киев и на Житомир. Украинската армия нанася значителни вреди, но не може да спре придвижването на противника.

Въпреки яростната съпротива на украинците и големите загуби в техника, руските войски от Чернигов и Сумска област се придвижиха към източните и северо-източните покрайнини на Киев - Бровари и летището в Бориспол, и се окопаха там.

На юг - в Запорожка област, украинската армия се опитва да затвори пролуката, образувала се след разгрома на нейните части по крайбрежието на Азовско море, докато руските войски продължават да събират изоставената техника в спешно напуснатите украински бази. Руските войски заедно с групировката в Донбас настъпват на север през градовете Пологи и Гуляйпол. Целта вероятно е да откъсне цялата /или значителна част/ от най-силната украинска групировка, която до нахлуването бе съсредоточена на "линията на съприкосновение" на украинската армия и силите на самопровъзгласилите се републики в Донбас. 

Към руските части в Запорожието се приближават силите на Русия от покрайнините на градовете Балаклея и Изюм, на юг от Харков. През последните дни се водеха ожесточени боеве в Изюм, част от града е разрушена, но реалната ситуация там е неясна. В случай на падане на града /важен транспортен хъб/ руските войски ще могат да започнат настъпление на юг и юго-запад.

В самия Донбас се оформи един "котел" с украински войски вътре (в Мариупол и Волноваха) и се формира втори — в Лисичанск и Северодонецк.

Край Харков, Ахтирка и Суми се разменят артилерийски удари и рейдове. Руската авиация редовно бомбардира тези градове, но не може да отбележи съществени успехи по земя

В отделно направление - край Миколаев в юго-западна Украйна, руските войски понесоха значителни загуби при опит да пробият бързо през града към Одеса. Оттогава те струпват сили в този район и разширяват контролираната от тях зона по десния бряг на Днепър. Миколаев е блокиран от север и изток и редовно се подлага на артилерийски обстрел.

Като цяло, информацията по открити източници създава доста противоречива картина. От една страна, руската армия търпи значителни загуби, най-вече в техника. От друга - това се случва все по-надълбоко на украинска територия. Това обаче само на пръв поглед е така.

За да се състави обективна картина, трябва да се имат предвид особеностите на откритите източници, с които се работи. По правило след бойни действия една от страните контролира полето на сблъсъка и е заинтересована да покаже на света загубите на противника, но не и собствените. В случая с Украйна операторите и фотографите са в повечето случаи граждани, които имат достъп до цялата страна. Те събират и излагат охотно снимки в социалните мрежи, като съвсем логично наблягат на загубите на противника. На руските военнослужещи е забранено да публикуват снимки в социалните мрежи. Изключение са бойците от полка от Чечня, които активно документират своята бойна дейност. Проправителствените руски журналисти, които имат интерес от показването на украинските загуби, също се допускат само до определени райони на бойните действия. И голяма част от известните загуби на украинската армия са документирани именно там - край Донбас, на север от Киев, в Херсон. Незначителен брой снимки има и от украински граждани, които са объркали украинската техника с руска.

От друга страна, украинското ръководство

води активна кампания по осветяване на руските загуби,

която е разглеждана като един от основните инструменти за пропаганда и сред руските граждани. Ако те са "чувствителни" към загубите, това може да окаже политически натиск върху Кремъл. Русия пък иска да лиши руските граждани от всякаква неофициална информация и затова закрива всички канали за разпространението й.

В резултат на всичко това от открити източници ние знам много за проблемите, загубите и провалите на руската армия, но не и какво става с украинската армия. Откъслечната информация в западните медии показва, че и тя търпи значителни загуби.

Статия в The New York Times от 6 март, написана след интервюта с украински офицери, описва боевете и тежкото поражение на 59-а бригада на украинските въоръжени сили в първите дни на войната. Бригадата е била атакувана от превъзхождащи я пет пъти руски сили, постоянно е била бомбардирана /голяма част от ПВО е била прехвърлена към Киев/, била е обкръжена на левия бряг на Днепър и е понесла тежки загуби в танкове и артилерия. Сега остатъците от бригадата заедно с други пристигнали от цялата страна подразделения се опитват да удържат руското настъпление в Херсон. 

Подробности от боевете на друг участък от южния фронт — в Мелитопол и Бердянск — няма, но на руските журналисти беше разрешено да  заснемат завладяна украинска база с изоставени техника и боеприпаси.

Ясно е, че двете страни понасят големи загуби. Украинските се увеличават, когато части на редовната армия попада в блокади. Именно

блокадите са основно тактическо оръжие в операциите на руската армия

на този етап на войната. В последните дни руската армия е обкръжила Мариупол и Чернигов, Киев и Одеса.

Това обаче не означава, че войната върви по плана на руския Генерален щаб. Не е известно какви са били целите и темповете на операцията, заложени в него, но че не всичко се развива, както е планирано, личи по  промяната в методите за водене на военните действия.

Очевидно е, че руската армия се сблъсква с неочаквани за нея логистични проблеми - колоните със снабдяване понасят тежки загуби, което се отразява на действието на авангардните групи.

Авангардът на руската армия има проблеми с разузнаването, което се води с изпратени в различни направления неголеми отряди от няколко танка и бронемашини, които понасят загуби от артилерията на противника, противотанковите ракети и контраатаките с танкове. Руската артилерия - поне край Харков и Николаев, е понесла значителни загуби, което показва, че не навсякъде тя има преимущество в разузнаването, ръководството и огневата мощ. Преди нахлуването се смяташе, че именно артилерията е едно от главните предимства на руската армия.

Руското командване изглежда се е отказало от вертолетните десанти в тила на противника - очевидно рискът е твърде голям.

Украинската армия, от своя страна, се отбранява главно в големите населени пунктове - основно там, където бяха базирани нейните части до войната. Покрайнините на градовете, оказали се на пътя на руското настъпление, редовно се обстрелват с артилерия и противотанкови ракети. Войските често преминават в контраатаки с мобилни групи с танкове /така беше край Харков, Чернигов, Николаев). Това принуждава руските войски да търсят нови маршрути за придвижване и снабдяване, да отделят сили за блокада на градовете и евентуално за щурмуването им. Това забавя, а на места и напълно спира руското настъпление. В контролираните от руснаците градове съпротива продължава. Но общата стратегическа и оперативна обстановка за украинската армия продължава да се влошава.

Едва ли някой е очаквал, че две седмици след началото на войната борбата за господство във въздуха ще продължава. Руската армия и тук има предимство, но украинската авиация и ПВО, въпреки изявленията на Путин, продължава да функционира и даже провежда ограничени операции.

Обобщение на военните действия по дни можете да следите в този Туитър акаунт