На тепиха на поезията и реалността поетът Вапцаров се бори упорито с живота и го описва като живот без маска и без грим - озъбено свирепо куче. 

В текущите пандемични условия обаче животът ни надяна маските и сега свирепее като куче с маска. 

Един читател на нашата рубрика ни разказа, че решил да слага маска дори на кучето си, но за това ще разкажем по-надолу.

В пощата ни също като при Генерал Мутафчийски постъпват многобройни доноси, че към изпълнението по мерките за неразпространение на вируса се подхожда по български - то и сами виждаме, че голям процент политици и граждани с публично местонахождение носят маските, както им падне, ако изобщо си ги вдигнат от почтените бради.

Но доносите до редакцията ни разказват за още по-страшни примери на социална безотговорност и компрометирана дистанция. Наша читателка от краен квартал ни донесе сведения за обстановката в нейния микрорайон, като в началото на писмото се самоописа с епитетите "дискретна, услужлива и пословична с морала си дори далеч отвъд пределите на микрорайона". Нашата читателка с точни адреси, имена и координати ни подаде сведения за няколко пейки около блока ѝ, които непрекъснато се ползвали за петинг или дори съвокупляване, долу-горе доброволно, щото в техния микрорайон границата на информирано съгласие била тънка. И никой не вземал мерки... (...)

Шокирани, изоставяме записките на тази бдителна читателка на границата на общите ни интереси в борбата с вируса, за да дадем още по-печален пример за скъсяване на социалната дистанция. Ужасно е, но съществуват хора, които се качват на джипове и ти влизат в колата, защото си спрял на червен светофар.

***

Освен този вид граждани обаче - има и такива, за които идеята за социална изолация достига до някакъв сепаратизъм и сюрреализъм.

Хората почнаха да се изолират дори от собствените си възгледи. Това е същото, което много наблюдатели вече описаха като "демаскиране под маската". В дни на житейско изпитание и всеобща нервност от рационален или нерационален страх - хората масово свалят маските си и показват същност, понякога крайно различна от представата, която са създавали в околните и в самите себе си до този момент. 

Заклети либерали изведнъж почват да крещят за твърда ръка, казармен ред и чисти кафяви ризи, други наопаки - шесто поколение консерватори изведнъж започват да се борят с всяко посегателство върху човешките права и искат всеки сам да решава съдбата си, но да сме заедно. 

Трети пък искат стаден имунитет и се барикадират в домовете си, като носят маски дори насън.

Четвърти сутрин се карат на хората с маски, на обед се карат на хората без маски, защото е слънчево, а вечерта се карат на всички, независимо дали са носили маски или са колили прасе, без да му вземат информирано съгласие.

***

А както казахме в началото - един наш читател пък слагал маска на кучето си - агресивна бойна порода. То изяло две маски и вече се готвело да нанесе на стопанина си една хубава сочна придружаваща травма, пък той после ако ще и от корона да мре, на кучето му било все тая за статистиката.

Тогава у гражданинът се появил българският инстинкт да прояви малко непостоянство в мерките, които сам бил наложил на свирепото си куче - спрял да му надява маски, а то се отказало да му нанася придружаващи телесни повреди. Хепиенд.