Поводът за настоящия научен труд е признанието на Бойко Борисов, че когато той (Борисов) бил дете, Бойко Рашков пак бил на политическата сцена и го играел главен прокурор.
Проста сметка на пръсти показва, че детството на Бойко Борисов е протекло долу-горе по същото време като детството на Бойко Рашков - двамата Бойковци имат 5 години разлика.
Разбира се, човек може да запази детското у себе си дори на презрели години (без да споменаваме вдетиняването в последната възраст).
Има хора, дето и на 62 лъжат толкова чаровно, че лелките от детската градина не им се сърдят, а даже им дават допълнително, затова че са такива неустоими разбойници.
Най-епична и противоречива е битката на Бойко Борисов с комунизма, така както е протичала според собствените му разкази.
Битката започнала още при прадедите на Борисов, малко след 9 септември 1944, с едно (вероятно) битово убийство, което той не се уморява да разказва като да е било политическо.
После, пак според собствените му разкази, детството му било „опорочено”, защото бил заставен да носи червена пионерска връзка. Поради бедността на семейството му бил принуден да копае картофи, да храни свинете (да храни свинете и като по-голям му беше грижа), да рита футбол със скъсана гуменка и филия със свинска мас, да кара колелото на кака си, което дори нямало напречна тръба на рамката (женска рамка или лейди байк, както казваме в съвремието).
Във връзка с това неудобно женско колело Борисов веднъж разказа в телевизионно шоу (2009, беше новопремиер), че като юноша въпреки липсата на тая напречна тръба на колелото на кака му, пак „можел да вози, когото си иска”. Водещите поискаха уточнение и Борисов повтори това, поглеждайки между краката си. И това е може би най-кралимарковският факт от младежките години на Борисов, засвидетелстван в тв мемоарите му.
Съвременните му мемоари извличаме от предизборните речи в настоящата кампания, в която той продължава да вади нови и нови любопитни сведения за пътя си през годините. Преди дни Борисов разказа, че когато със Слави Трифонов още били приятели (първото десетилетие на XXI век), дружбата между тях била толкова силна, че за нищо не спорели, освен за едно: на кого от двамата детството било по-бедно!
Връщаме се към битката с комунизма към края на детството и първата младост на Борисов като офицер от пожарната. (Според собствената му крайно съмнителна версия, той станал пожарникар, а не полицай, за което мечтаел, поради комунистическа репресия върху личността му. Ужким заради родството с погубения прадядо, от което произтичала и политическата подозрителност на стария режим, не му било позволено да последва мечтата си.)
Въпреки ограниченията на комунистическия апарат, Борисов, бидейки офицер от пожарната, има недоизяснено участие във Възродителния процес и изразена в по-ново време подкрепа, че “не целите, а методите на Възродителния процес са сбъркани”. (В тв интервю, 2008.)
По това време - към края на 80-е и началото на 90-е, борбата му с комунистите влиза в остра фаза. Освен дето участва и одобрява правилните цели на Възродителния процес, той в ранно-демократичното време се отвращава от лицемерието на бившите комунисти, когато се деполитизира МВР. И тогава напуска пожарната и първата си младост. Пожарната впоследствие става неизчерпаем извор на мюнхаузеновски истории.
Разликата между барон Мюнхаузен и Бойко Борисов е в реалната политическа власт и авторитет на втория.
Бойко Борисов винаги е бил в изящен флирт с фактите и фактическата действителност.
Винаги е бил малко или много творец на въображаеми светове - и това е част от силата на чаровете му.
Думата чар в по-старото си значение е по-скоро магия (оттам и чародей – магьосник, вълшебник).
Познавам хора, които са готови да платят цялата социална и политическа цена, само и само Бойко Борисов да не слиза от сцената.
Сигурен съм, че има и доста хора, които не си дават сметка колко много ще им липсва Борисов един ден, когато няма да ги омайва ден и нощ с врели-некипелите си.
Това е като да ти спрат любимия сериал заради политическа некоректност.
И тогава трескаво ще се търси нов Чаровник, който да ни приспива за лека нощ с ведър политически сюрреализъм и неизтощимо фрийк-шоу на мисълта.
