Мораториум върху финансирането на нови болници от НЗОК няма да има, въпреки че дори само град София има 68 болници и сме едновременно с най-много болнични легла на глава от населението и с висока смъртност от ред социално значими заболявания. Идеята за ограничението беше на НЗОК и бе заложена от правителството в бюджета на здравната каса за следващата година. Тя и другата ключова промяна, прокарвана в бюджета - промени в снабдяването с онколекарства, днес бяха блокирани от ГЕРБ и ДПС в пленарна зала.
Кабинетът предлагаше болници, които за пръв път са получили разрешение за дейност или нова дейност след 31 декември 2023 г., да нямат право да сключват през 2024 г. договори за съответните дейности с НЗОК. Това означава нови болници или съществуващи лечебни заведения с нови дейности да не получават публичен ресурс за тях в рамките на една година. Преди второ четене обаче проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ внесе предложение този текст от бюджета на касата да отпадне.
Проф. Ангелов мотивира предложението си в бюджетната комисия с обаждания от болници, че подобна забрана ще попречи да се разкриват нови дейности в общини, където ги няма и това ще принуди пациентите да ходят в друг град да се лекуват. Истината обаче е, че повечето заявки за нови болници са все към големи градове, където такива дефицити рядко съществуват.
В бюджетната комисия гласовете на ГЕРБ не стигнаха да съборят финансовите ограничения, защото БСП гласува с ПП-ДБ за тях. Сега обаче в гласуването участваха само ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ и този път ПП-ДБ не събраха гласове да прокарат текста. Така касата ще трябва да осигурява финансиране за всяка нова болница. Не помогна смекчен вариант, предлаган от Васил Пандов (ПП-ДБ) ограниченията да не се прилагат по отношение на дейности за лечение на деца. Не се чу и предложението на управителя на касата Станимир Михайлов изключенията да останат, но ограниченията да бъдат приети. Любопитно изказване в комисията направи зам.-министърът на финансите Георги Клисурски, който определи здравната ни система като "бизнес модел", говори за разхищението на публичен ресурс през болнично лечение, определи участниците в системата за "медицински предприемачи" и заключи: "живеем в капиталистическо общество, всеки може да си отвори болница".
Днес в залата се провали и опитът да се вкара ред в търговете за онколекарства, с което увисна една от последните лидерски договорки на Бойко Борисов и Кирил Петков. Проблемът тук е, че сега има до 20 пъти разлика в цените на едно онколекарство от една болница на друга, тъй като всяка прави търговете за доставката им сама. Смята се, че от това се губят 100 млн. лв. годишно. Онколекарствата трябва да се договарят централизирано в МЗ, но в последните години тези процедури са блокирани от непрекъснати обжалвания и на практика ги няма. ПП-ДБ предлагаше търгът да се прехвърли на НЗОК. Миналата седмица по въпроса уж се постигна пробив на лидерска среща, след която Кирил Петков обяви, че са се разбрали "всички търгове за лекарства да имат двоен контрол от МЗ и НЗОК, да сме сигурни, че парите отиват наистина за лекарства, а не в некачествени обществени поръчки". Днес обаче на практика бе запазено статуквото с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
ДЕЖА ВЮ
Като допълнителен аргумент срещу забраните за финансиране на нови болници проф. Ангелов изтъкваше в бюджетната комисия, че през бюджетен закон се променя законът за здравното осигуряване. Всъщност текстът не променя никакви закони и касае финансиране на нови дейности през 2024 г., т.е. мястото му в бюджетния закон изглежда логично. В бюджетната комисия Венко Сабрутев от ПП-ДБ даже призова Ангелов да не заблуждава членовете на комисия, на която не е член. Сабрутев припомни и че промяната на едни закони през преходни и заключителни разпоредби на други е измислена именно от ГЕРБ. "Как в данъчен закон ваши колеги направиха енергийни промени чрез трети - земеделски, закон", даде за пример Сабрутев.
БЮДЖЕТ
Тази година касата ще харчи рекордните 8,16 млрд. лв. 3,57 млрд. от тях са за болнична помощ, а 2,02 млрд. - за лекарствени продукти и медицински изделия. За профилактика се залагат 261 млн. лв., за първична извънболнична помощ - 558 млн. лв., за специализирана извънболнична помощ - още 567 млн. лв. За дентална помощ бюджетът е близо 329 млн. лв. 50 млн. лв. ще е бюджетът за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
