Медицинските сестри у нас са намалели драстично - близо двойно за последните 30 години. Ако през 1990 г. броят им е бил близо 54 000, през 2021 г. те се свиват до под 29 000. Това показват данни на здравния министър проф. Асен Меджидиев, изнесени по време на парламентарен контрол в отговор до депутата Ивайло Мирчев.
Мирчев пита кога МЗ ще вземе мерки за преодоляване на недостига на медицински специалисти в Разград, за да не се налага жителите му да пътуват стотици километри, за да получат нужната медицинска помощ. Той посочва, че за 112 000 граждани в Разград се грижат едва 47 общопрактикуващи лекари на средна възраст над 50 г., а частната болница изпитва сериозен глад за специалисти.
Служебният министър Меджидиев обяснява, че човешките ресурси са най-бавно осигуряващите се ресурси в здравеопазването - нужни са 7-10 г., за се усети ефектът от взетите мерки. По думите му министерството не може да влияе особено върху този процес по ред причини - наличието на пазар на труда в здравеопазването, начинът на финансиране на различните специалности, възможността медицинските специалисти да изберат къде да започнат работа, икономическата активност на болниците, различното икономическо състояние на отделните области и др.
Затова са нужни комплексни мерки от всички институции, като според него най-съществена роля за привличането и задържането на лекари имат работодателите, т. е. лечебните заведения. По думите му основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е недостатъчният брой медицински сестри в цялата страна, а също и небалансираното териториално разпределение на лекарите и намаляването на атрактивността на някои специалности за тях, поради което по-малко лекари ги избират за своето професионално развитие.
"За последните 30 г. броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти - от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 г. по данни на НЦОЗА и НСИ, за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение - от 28 497 на 29 604 души", посочва Меджидиев.
Той изброява и основните проблеми при професията медицинска сестра - ниското заплащане, свръхнатовареността и недобрите условия на труд, които водят до по-ниско предлагано качество и прегаряне, недобър работен микроклимат поради липса на ефективно партньорство и равнопоставеност с останалите медицински специалисти, недооценяване от тях, включително от медиите и обществото, липса на кариерна перспектива, феминизиране на професията и др. Според него повишаването на заплатите на медицинските сестри е ключовата, но не единствената стъпка за увеличаване на броя им - по думите му в случая са необходими "систематични усилия за повишаване на имиджа и популяризиране на професията медицинска сестра".
Едно от тях е например болногледачи и здравни асистенти да поемат част от задачите на сестрите тогава, когато това е възможно. Като добра практика той посочва някои общини, които осигуряват стипендии или ведомствени жилища на бъдещите медсестри по време на обучението им, подпомагат кариерното развитие на младите специалисти или пък покриват таксите им за участие в курсове, пътните им разходи и др.
КУРИОЗ
Кризата на медицински сестри вече се усеща осезаемо в Ямбол - там сестри от детските градини и яслите ще работят два месеца в детското отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Ямбол. "До кризата се стигна заради грипната епидемия и оттеглянето на сестрите, които са в пенсионна възраст. Благодарни сме за разбирането на колегите. Болницата ще плаща по 100 лв. на дежурство", коментира пред БНР управителят на здравното заведение д-р Панайот Диманов. По думите му недостиг на медици - лекари и сестри има и в другите отделения, като проблемътсе задълбочава, труден е за решаване и не е от вчера, въпреки, че в ямболската болница брутната заплата на сестрите е 1900 лв, а на лекарите 2800 лв.
МЛАДИ
За сметка на това младите лекари се увеличават, показват данните на Меджидиев. През 2014 г. относителният дял на младите лекари до 35 г. е бил 8%, докато през 2021 г. той се увеличава до 16,7%. По думите му се очаква тази тенденция да се задържи в следващите години, имайки предвид местата, които държавата отпуска за медицина, и интереса към тях. През последните 3 г. броят на завършилите медицина български граждани е около 8000 души, отбелязва той.
Лекарите и останалите медицински специалисти обаче са неравномерно разпределени в страната, като в някои области има по-ясно изразено застаряване. В област Разград застаряването не било чак толкова изразено, става ясно от отговора на министъра. За пример той посочва дела на младите лекари до 35 г. - 11.1% в Разград, докато лекарите на и над 65 г. са 23.9%, при средно за страната около 16%.
Специалистите в града са 143, а извън областния център - 62-ма. "По осигуреност с лекари специалисти по основните специалности (акушерство и гинекология, обща медицина, педиатрия, вътрешни болести, нервни болести, кардиология, хирургия и др.) област Разград е под средното за страната", признава проф. Меджидиев. Относно осигуреността с медицински сестри на града пък той се нарежда на 24-то място от 28 области.
Той отбелязва, че ведомството му всяка година определя местата за специализанти, финансирани от държавата, но те остават в голямата си част незапълнени. Според него това означава, че осигуряването на възможност за специализация не е основната мярка, която би привлякла повече лекари, какъвто е и случаят с Разград - в последните 3 г. там са утвърдени 11 места за специализанти, от които заети са нула. Сред изброените от него условия са възнагражденията, възможностите за кариерно развитие в дадената болница, наличната там апаратура и база, отношението на колегите, големината на населеното място и др.
