Пациент осъди окончателно Министерството на здравеопазването заради отказа му да финансира лечението му в чужбина. Вместо да се произнесе по преписката, както му е наредено от съда обаче, министерството я прехвърля към НЗОК. Така касата на свой ред отказва да плати лечението, извършено в чужбина, при това с аргументите на министерството, на практика без да се съобрази с мотивите на съда. Пациентът за втори път обжалва, но не дочаква да спечели за втори път, защото болестта го убива.
Това е накратко историята на 50-годишен мъж, болен от левкемия. Болестта му прогресира изключително бързо и след като е установена. В Германия предлагат лечение с медикамент, който тук не се използва. Затова той подава заявление за финансиране, но то толкова се бави, че пациентът заминава преди произнасянето на НЗОК и МЗ. Те му отказват месеци след изтичане на сроковете за произнасяне.
В Германия той се подлага на химиотерапия, която не дава резултат. Затова лечението му продължава с трансплантация на стволови клетки, за която е намерен донор в чужбина.
Мъжът настоява да получи от държавата 229 900 евро - за химиотерапията и за трансплантацията. Искането за държавно финансиране е подадено през февруари 2018 г., когато вече е ясно, че левкемията не се влияе от химиотерапията. Към момента на поставянето на диагнозата в началото на 2018 г. пациентът не се води високорисков. След неуспешната химиотерапия и появили се усложнения обаче той вече е в категория високорисков с крайно неблагоприятна прогноза за по-нататъшния ход на заболяването. Без изобщо да вземат предвид какво е състоянието му и дали би могъл да пътува обратно до България за трансплантацията, както и че в Германия вече е намерен донор, от здравното министерство отказват да я финансират. Аргументът им е, че това може да се направи и тук.
На две инстанции административният съд отменя отказа на зам.-здравния министър Бойко Пенков и връща преписката за ново произнасяне.
Макар в решението срещу МЗ да се обръща внимание на сроковете, в които трябва да става лечението, за да има благоприятен изход, на административният съдия Миглена Недева ѝ трябват 8 месеца, за да се произнесе по делото. Освен това на финала съдия Недева осъжда не здравното, а земеделското министерство. Така минават още 3 месеца, докато оправи явната фактическа грешка и делото стигне до Върховния административен съд. Той се произнася през април 2020 г. През август 2020 г. идва и новият отказ да бъзе финансирано лечението. Този път той е на НЗОК, на която здравното министерство е прехвърлило казуса.
Пациентът не се отказва и атакува и заповедта на шефа на касата Петко Салчев пред административния съд. Според жалбата му касата не е била компетентна да се произнесе и затова заповедта му е нищожна. А и дори да се приеме за компетентна, заповедта на Салчев е незаконосъобразна. В нея няма собствени мотиви, само се преписват аргументите за първия отказ.
Не е направен анализ дали лечението може да бъде извършено адекватно и достатъчно бързо в България. Не се коментира фактът, че пациентът няма близък донор и такъв следва да се търси от световната мрежа. Няма отговор в какъв срок може да се намери съвместим донор в страната, колко време ще отнеме трансплантацията на стволовите клетки и дали този срок не би застрашил състоянието на пациента, при условие че в чуждестранната клиника вече е намерен донор и там лечебното заведение има готовност незабавно да стартира съответните оздравителни процедури.
Жалбата оспорва и изводите, че пациентът е заминал по своя воля, вместо да потърси лечение тук. Той опитва да влезе в специализирана хематологична клиника в България, но получава отговор, че може да бъде приет най-рано след 10 дни и то само за консултация. "В противоречие с правната, а и с житейската логика, е мотивирането на отказа за финансиране на лечение с поведението на пациента, който търси за себе си най-своевременното и ефикасно лечение", пише в жалбата.
Преди да се обърне към МЗ, същият пациент търси финансова помощ и чрез здравната каса. Оттам му отказват с аргумента, че не отговарят за трансплантациите. Това решение е отменено от административния съдия Весела Николова. От съдебния акт се разбира, че за българската болница, в която според НЗОК е трябвало да бъде направена трансплантацията, медицинският одит е констатирал, че няма "цялостна политика за планиране и извършване на дейности по предотвратяване на риска от инфекции и ограничаване разпространението на микроби". Лечебното заведение не е изпълнило предписанията на контролните органи и срещу него е образувано административнонаказателно производство. В решението се критикува и дългото прехвърляне на болния човек между МЗ и НЗОК.
