Три нови области преминават в червената зона по заболеваемост от коронавирус, предаде bTV. Това са Габрово, София-област и Силистра. Така в червено вече са общо 8 области в страната. Велико Търново премина в жълтата зона. Вече няма област в зелената зона.
Общата заболеваемост за страната се покачва и днес е 248 заразени на 100 000 души. Вчера бе 241.
ИНФЕКЦИЯ
822 са новите случаи на коронавирус у нас, установени през последното денонощие, показва националният портал за борба с COVID-19. Положителни са 28.93 процента от направените 2841 теста.
В болница се лекуват 887 души, от които 47 са в интензивни отделения. Като излекувани са отчетени 62 болни. Не се съобщава за починали през последното денонощие.
В събота са поставени само 163 дози ваксина, от които повечето – 104, са втора бустерна доза. Общият брой на хората със завършен ваксинационен цикъл достигна 2 063 809 души.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Дългият ковид е причина за рязък скок на инфарктите, посочва имунологът Богдан Петрунов в анализ за БГНЕС. За да има по-адекватна превенция, трябва държавата да въведе безплатно тестване на гражданите. Това ще помогне на експертите да проследяват заболяването, а на лекарите – да са по-адекватни в лечението на пациентите.
„Най-важното в момента е поставянето на втората бустерна доза от ваксина срещу вируса. Това доскоро се считаше само за лозунг, но днес вече има множество клинични доказателства, че вторият бустер значително засилва имунитета срещу вируса. Напомням, че втората доза не предпазва от заразяване, но със сигурност застрахова срещу тежко протичане и смърт при инфектиране”, посочва специалистът.
До голяма степен тези ваксини, с които разполагаме, могат да ни предпазят от циркулиращите щамове Омикрон и Делта. Наличните ваксини са над 50% сигурни при предпазване срещу подвариантите на Омикрон. В края на годината се очаква да дойдат новите ваксини, които ще са създадени точно за предпазване от тези варианти, които циркулират – те ще бъдат много по-специфични и много по-активни. Очаква се и разработването на „пан-ваксина“, която ще е насочена към директно стимулиране на клетъчния имунитет.
Вторият бустер се поставя не по-малко от 4-8 месеца от първия бустер. Същото е и с боледуването – имунитетът, създаден от боледуването, е отличен, но след 4 до 6 месеца не е лошо да се направи бустерна доза.
Последиците от дългото боледуване от ковид ще бъдат едно от основните предизвикателства за медицината в бъдеще, посочва Петрунов. Пост-Ковид синдромът, или по-известен като „Дългия Ковид“, е нещо много сериозно – това е отделно заболяване, и може да продължи година-две след боледуването. Данните от изследвания на милиони хора по света показват, че този дълъг ковид никак не е безопасен: засяга основно сърдечно-съдовата система, нервната система, като това води до увеличаване на инфарктите, и на случаите на тромбоемболизъм.
