Заради наличието на хартиени рецепти в пациентските досиета липсват данни за по над 130 хил. рецепти дневно. Това коментира пред БНТ Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки по повод поредното, второ поред, отлагане на електронните рецепти.
От 1 ноември трябваше да преминем изцяло към е-рецепти, с изключение на няколко случая, включително когато лекарят е на домашни посещения. Промени в съответната наредба, предложени от служебния здравен министър Асен Меджидиев, обаче планират да разрешат паралелното използване и на хартиени, и на електронни рецепти.
Електронните рецепти са важни за фармацевтите, както за всички по веригата, дори и за самите лекари, посочи Костов. "По официални данни 74% от всички лекарства се изписват по свободна продажба. Точно те се предписват на бяла рецепта, а не дигитално. Липсват записи в пациентското досие за над 130 хил. рецепти дневно, защото са на хартия“, коментира той.
По думите му лекарствата по здравна каса, които задължително се предписват на електронна рецепта, са главно за възрастни хора, които са и в отдалечени места, по села и по паланки. "Това са 68 000 рецепти на ден. 68 000 лекарства се предписват електронно дневно и няма никакво затруднение", заяви той, изразявайки учудване към аргументите на лекари, според които не във всички случаи може да се предписва електронно.
Преди ден на специална пресконференция лекарите защитиха удължаването на живота на хартиената рецепта с различни мотиви. Те изтъкнаха, че в почти всички държави в ЕС има паралелен режим, че и сега у нас са издават милиони електронни рецепти, както и, че те няма да решат въпроса със свръхупотребата на антибиотици и т.н.
"Българският лекарски съюз очевидно има какво да крие и от какво да се притеснява. Притеснява се, че ще станат видими връзките между лекари и фармацевтични компании. Когато има електронни записи, ще стане твърде видимо, защото се предписват едни и същи лекарства на едни и същи компании от едни и същи лекари", заяви той.
По думите му в момента в 90% от случаите хартиените рецепти не се разчитат и това създава трудности както на фармацевтите, така и на пациентите. Идеята е колкото може повече информация да влезе в пациентското досие, за да се използва тя от лекаря в полза на пациента", посочи още той.
Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз заяви, че никога не е замисляно, когато се е създавал Националната здравно-информационна система, да има деление на рецепти по каса или на свободна продажба. "Една рецепта е рецепта и няма никакво значение кой ще я заплаща – дали тя ще бъде платена частично или напълно от здравноосигурителния фонд, или от пациента. Лекарствата са едни и същи в голямата си част и те имат същото отношение към здравето на пациента. Този електронен запис трябва да влиза в пациентското досие", каза той.
Маринов припомни, че от близо 2 г. има електронни рецепти. И повече от година и три месеца тези рецепти са задължителни за медикаментите по здравна каса, които са многократно по-сложни от тези, които са на свободна продажба. "Ние не недоумяваме защо лекари, които са на работното си място - в медицински центрове, в кабинета си, издават електронни рецепти по здравна каса, а в същото време отказват да правят това за рецептите на свободна продажба", заяви Маринов.
По думите му всеки път, когато се отворят важни за пациентите теми, се случват подобни акции, визирайки защитата на БЛС на отлагането на пълното въвеждане на е-рецептата. "Заговорихме за липса на определени лекарства. Сега ще следим дали няма да тръгнат проверки по аптеките, вместо да се работи по е-репцетата в пълния й вид. Хартиената рецепта дава възможност за безконтролно отпускане на лекарства, докато електронната рецепта ще предотврати това", коментира той.
