България отбелязва най-силен ръст на цените на жилищата в ЕС за поредно тримесечие. Според данни на Евростат цените на имотите у нас са се увеличили през четвъртото тримесечие на 2024 г. с рекордните 18,3% на годишна база. Предното тримесечие ръстът достигна 16,5% спрямо същия период преди година, което отново я постави на първо място в ЕС. През второто и първото тримесечие годишното увеличение бе с 15,1% и с 16%, като единствено Полша ни изпреварваше по поскъпване на жилищата. За сравнение цените на жилищата в ЕС са се повишили средно с 4,9% през четвъртото тримесечие, а в рамките на еврозоната покачването е 4,2%.
На този фон ипотечните кредити продължават главоломно да растат. Жилищните заеми на домакинствата, отпуснати от търговските банки в България, са нараснали с 29% на годишна база, достигайки 26,473 млрд. лева към края на февруари 2025 г. по данни на БНБ. Предният месец ръстът също бе значителен - 29,3%, което показва, че засега мерките на централната банка за ограничаване на ипотечното кредитиране не дават видим резултат.
Експертите обаче посочват, че всъщност ипотечните заеми като брой спадат, въпреки, че като абсолютна сума вървят нагоре. "Кредитирането отбелязва ръст, защото се увеличава средният размер на един ипотечен заем заради по-високите цени на жилищата", обясни Десислава Николова от платформата "Моите пари".
По наблюдения на брокери от началото на тази година средната цена на квадратен метър е нараснала с 6%. Те напомнят, че въпреки ръста на кредитирането, близо 70% от сделките с имоти в страната се реализират с плащане в брой.
"На водещите пазари в големите градове обаче делът на сделките с ипотеки е много по-голям", подчертава кредитният консултант Тихомир Тошев. В София например с ипотечен кредит се осъществят 59% от сделките. Във Варна - 44%, в Бургас - 40%, а в Пловдив - 38%. Данните са от Агенцията по вписванията за първото тримесечие на тази година.
"Възможно е за цялата страна да се получават едни 70% сделки, които не са с ипотека, но това не значи, че не са финансирани с потребителски кредит. В по-малките населени места имотите не са толкова скъпи и може да се осигурят средства и с потребителски заеми. Агенцията по вписванията дава информация само за сключените сделки с ипотеки, но не и с потребителски кредити", обясни Тошев.
Той обаче не отрича, че много българи имат добри спестявания, които да им позволят без заем да купят жилище дори в София. "Много хора от по-малки населени места в страната иска жилище в столицата. В същото време много софиянци купуват жилище с инвестиционна цел. Но да инвестираш в жилище в София при тези ценови нива, вече става много рисковано", смята експертът. И посочи, че цените на квадратен метър в София варират от 2000 евро до 8000 евро в централните градски части.
"През тази година не очаквам съществени промени на пазара, но за 2026 г. по-скоро смятам, че ще има задържане на цените и спад на броя на сделките, ако се въведе еврото - най-малко заради това, че трябва да свикнем с новата валута, хората да видят новите си доходи и разходи", коментира пред бТВ днес Тошев.
По отношение на лихвите по ипотечните заеми експертът не очаква покачване през тази година. Той посочи, че в момента ЮРИБОР, която е базова лихва за много банки, задържа нивото ни и дори е с очаквания да тръгне надолу. Друга част от банките пък ползват за база средните лихви по депозитите, които остават близки до нулата. Все пак той съветва хората, които предстои да теглят ипотечен заем да не позволяват месечната вноска да е повече от 30% от дохода, въпреки че БНБ е сложила таван от 50%.
