Регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания за периода 2000 – 2018 г. показват трайна тенденция на нарастване на показателя болестност (от 2463 на 100 000 души население през 2002 г. на 4190 през 2018 г.) и по-слабо изразено нарастване, с известни колебания през отделните години на периода на заболеваемостта (от 320 на 100 000 души население през 2002 г., на 406 през 2018 г.). Новооткритите случаи на 100 000 души население се увеличават от 376 на 449, докато за ЕС изменението е от 468 на 569 на 100 000 души население.
Това се посочва в отговор на здравния министър Кирил Ананиев на депутатски въпрос. Двама депутати от левицата - Цветан Топчиев и Филип Попов, питат министъра има ли данни за зачестили случаи с онкологични заболявания в погранични райони със Сърбия, тъй като получават такава информация от граждани в приемните си. Хората свързват тази тенденция с войната в Югославия и бомбардировките на НАТО.
За целта на анализа са използвани данни относно периодите 2002 – 2018 години за общата заболеваемост и 2005 – 2018 години за заболеваемостта по локализации, както и по нива – общо за страната и по области, в т.ч, за пограничните райони с Република Сърбия – Видин, Кюстендил, Монтана, Перник, София – област; данни за заболеваемостта от онкологични заболявания общо и по водещи локализации; данни за заболеваемостта от онкологични заболявания за България и ЕС.
Болестността в пограничните със Сърбия области – Видин, Кюстендил, Перник и София е по-ниска от средната за страната през всичките години на разглеждания период, обяснява Кирил Ананиев. В област Монтана болестността от злокачествени новообразувания е по–висока от средната за страната през 6 години от разглеждания период. През 2018 г. пограничните области на България със Сърбия заемат по – ниски позиции сред всички 28 области: Област Монтана – 16, област Кюстендил – 25, област Видин -19, област Перник – 22 и област София – 28, т.е. в тези области болестността от злокачествени новообразувания е по-ниска в сравнение с останалите области в страната.
Заболеваемостта в пограничните области е по-ниска от средната за страната през всичките години на разглеждания период за областите Кюстендил и област София. В останалите области се наблюдава през някои от годините по-високи стойности, добавя още министърът.
Интерпретацията на данни на заболеваемостта и болестността по водещи локализации на злокачествените новообразувания (на храносмилателните органи, на дихателните органи и гръдния кош, на млечната жлеза при жените, меланом и други злокачествени новообразувания на кожата) в пограничните области с Република Сърбия също показват тенденция за по-ниски стойности от средните в страната през разглеждания период.
Статистическите данни за общите болестност и заболеваемост, както и тези по водещи локализации на онкологичните заболявания в пограничните области през наблюдавания период 2002/2005 – 2018 г. не показват значими разлики спрямо общите показатели за страната и спрямо тези в останалите области. В тази връзка не се е наложило провеждането на насочено, специализирано изследване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на населението в тези погранични с Република Сърбия области, заявява още Ананиев.
