Публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти за пет години, но въпреки това 69% от пациентите доплащат и за немалка част от тях сумите са непосилни. Ръстът на финансирането не води до подобряване на резултатите - страната ни продължава да е единствена в ЕС с нарастваща смъртност от онкологични заболявания, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в сравнение със средната за ЕС. Това са основните изводи по проекта „Достъп до онкологична грижа" на „Индекс на болниците", който се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България" и с участието на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна Онкологична Национална Мрежа (СОНМ).

Доплащането у нас

Малко над 69% от пациентите с онкологични заболявания у нас през последните пет години са били принудени да доплатят средно 1495 лв. за лечението си. Това е довело до ограничаване на получаваните здравни грижи при 26% от тях, показват резултатите от национално представително проучване на „Индекс на болниците", извършено в началото на тази година сред 417 души, които са провеждали онкологични лечения през изминалите 5 години. Част от интервютата са проведени с близък на пациент с онкологично заболяване, поради редица фактори, като по-голяма запознатост, например.

Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв., за биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв. При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв., тя е била основно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи - при 39%.

Начините на доплащане са били основно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване  или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.

По време на лечението 55% от хората са извършили и други плащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на средна стойност от 897 лв. Така например за специализирани хранителни добавки, перука, медицински изделия, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лв. за изделия до 6000 лв. за естетически интервенции.

Допълнителното осигуряване

Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити на 100% с публични средства чрез НЗОК, МЗ или общините, категорични са и изводите от анкета сред членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите дружества в страната. През миналата година обезщетенията, които те са платили за пациент варират средно от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единодушни, че доплащане при пациентите с онкологични заболявания се налага на всеки етап от пътя им:

- при диагностичните дейности доплащане се налага при редица високоспециализирани и високотехнологични изследвания, като изследване на туморни маркери, имунохистохимия и различни генетични изследвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, затруднен се явява и достъпът до високоспециализирани изследвания и образна диагностика, като компютърна томография, ядрено магнитен резонанс и РЕТ-СT и различни сцинтиграфии;

- при оперативното лечение  доплащане се налага при избор на екип (което е „доброволен акт" само на теория, а на практика се явява задължително), както и за подобрени битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на МЗ методи на оперативно лечение;

- при медицинските изделия почти винаги се налага доплащане, тъй като не се покриват напълно скъпоструващи изделия, а други са само частично покрити от НЗОК – в т.ч. сетове за лапароскопски операции, платна за пластика на коремна стена, автоматични ушиватели при отворени операции на коремна кухина, част от венозните портове, ползвани при различни видове химиотерапия и др.;

- при диспансеризацията и последващото наблюдение също почти винаги се налага доплащане, често последващото наблюдение се извършва формално и не в пълния изискуем обем, като качеството на услугата е незадоволително;

- при палиативните грижи изобщо не се покрива настаняване в хоспис, нито осъществяването им при домашно лечение, въпреки че тогава най-често пациентът остава у дома си. Доколкото има покритие, то е незначително, с незадоволително качество и недостатъчно, дори при хоспитализация, тъй като е ограничено е за определен брой дни.

Доплащането при пациентите с онкологични заболявания затруднява достъпа им до онкологично лечение, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко дори ги лишава от адекватни здравни грижи, категорични са дружествата в своите наблюдения.

Публичните разходи у нас

Диагностиката и лечението на онкологични заболявания у нас се финансира основно чрез НЗОК. През 2023 г. по данни на здравноосигурителния фонд за лечението на пациенти с онкологични заболявания са дадени над 1,471 млрд. лв. В тези средства влизат както разходите за медикаменти, така и за дейност:

-          хирургично лечение – 125,057 млн. лв.

-          вложените медицински изделия при операциите – 4,354 млн. лв.

-          дейността по лекарствено лечение – 143,440 млн.

-          вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1,086 млрд. лв.

-          лъчелечение – 95,756 млн.

-          за палиативни грижи- 416,178 хил.

-          за диспансеризация – 16,968 млн.

Комплексност и качество

И през миналата година комплексността в осигуряването на онкологично лечение не е присъщо на всички лечебни заведения, които се занимават с тези заболявания. Над 40 са били болниците и центровете в страната, в които са се осъществявали дейности по медицинска онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса. Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли едновременно всички тези грижи.  Тези лечебни заведения са предимно бившите диспансери - КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни болници – СБАЛОЗ „Марко Антонов Марков" и УМБАЛ „Св. Марина" във Варна.

Традиционно и през м.г. най-проблемен остава достъпът до палиативни грижи. Здравната каса през миналата година е заплатила за лечението на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали дейности по медицинска онкология. В 36 лечебни заведения се е извършвало диспансерно наблюдение на над 73 хил. пациенти, въпреки че цифрата далече не покрива реалните нужди, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е концентрирана в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив е с 5, а Плевен е с 4.

Като цяло пациентите смятат, че лечението което са получили е било много добро или добро – според 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се подкрепя и от малкия брой на сигналите, които пряко засягат онкологичното лечение в страната. През 2023 г. в ИАМН например от 643 жалби едва 21 са засягали пряко лечението на онкологични заболявания. При омбудсмана през изминалата година са постъпили 374 жалби, свързани с правата на пациентите, като само 16 от тях засягат достъпа и навременността на оказаното онкологично лечение.

Резултатите

За изминалите пет години при идентичен брой нови случаи на онкологични заболявания на година – около 27 хил., директните разходи за онкологично лечение в страната ни са се увеличили от 640 млн. лв. на 1,47 млрд. лв., като основно това се дължи на тези за онкомедикаменти. Въпреки че средствата са нараснали повече от два пъти, резултатите в борбата с онкологичните заболявания в България не са никак добри, а и често пред пациентите съществуват финансови бариери за диагностика и лечение.

Страната ни е единствената в ЕС, в която смъртността от рак се увеличава. Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 г. до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 г. и 247 на 100 000 през 2020.  В същото време средно в ЕС този показател намалява  от 268 на 100 000 души на 252 на 100 000, показват данните в European Cancer Inequalities Registry. Според статистиката в него е ниска и 5-годишната преживяемост у нас. При рака на простатата тя е 68%, срещу 87 в ЕС, при рак на гърдата - 78%, срещу 82% в ЕС, при рак на маточната шийка у нас е 55% срещу 64% в ЕС, при рак на дебелото черво - 52%, срещу 60 в ЕС, и при рак на белите дробове - 8% срещу 15 в ЕС.

България е държавата без действащи скринингови програми, заради което имаме и късно откриване на заболяванията – обикновено в трети и по-късен стадий, когато лечението е трудно и с не добър изход.