България е една от само две държави в ЕС, където смъртността от ракови заболявания се увеличава в десетте години между 2011 и 2021 г., вместо да намалява. Общо за съюза се наблюдава 12% намаление на смъртността и за двата пола. У нас обаче фатално завършилите онкологични заболявания се увеличават и за мъжете, и за жените. Тези данни припомняме по повод Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на този ден.
Най-голямо намаление на смъртността от рак е регистрирано за мъжете в Люксембург - 25%, Норвегия (23%) и Исландия (22%). При жените най-голямото намаление също е в Люксембург - 24%, като следват Малта - 23%, и Ирландия - 16%.
В България високата степен на разпространение на рисковите фактори за рак започва от детството и юношеството и продължава до зряла възраст, пише в профил на страната, подготвен от Европейската комисия. Стойностите за страната са сред най-лошите в ЕС по отношение на повечето рискови фактори за рак — включително тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни навици, ниска физическа активност, ниска степен на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха.
Въпреки че процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване намалява с течение на времето, социалното разслоение остава високо. При българските жени с по-ниско ниво на образование вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма.
Ранното откриване на рака в България представлява причина за безпокойство, отбелязва комисията. За разлика от повечето други държави от ЕС България няма програми за масов скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което обяснява ниските равнища на участие в скрининга. През 2019 г. делът на жените на възраст за провеждане на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36%. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка сред жените на възраст 20—69 години е било 57% през 2019 г.
Предизвикателствата пред достъпността на грижите за болните от рак в България се дължат на преките плащания за услугите за лечение на рака, недостига на работна сила и неравномерното разпределение на специализираните болници и диагностичните центрове на територията на страната. Все пак доставката на апарати за лъчетерапия се е увеличила двойно в периода 2012—2022 г. Въпреки че наскоро България актуализира медицинските стандарти в областта на грижите за болните от рак и въведе процедури по oдобрение на болници и
онкологични центрове, текущата реорганизация на българския регистър на раковите заболявания възпрепятства мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак, посочват още авторите на профила.
Очакванията за периода 2023—2050 г. са, че ракът ще окаже значително отрицателно влияние върху психичното здраве на населението.
Заболеваемостта от рак в България всъщност е най-ниската в ЕС, но това не е повод за радост, защото се дължи на непълната регистрация на новодиагностицираните пациенти, а също и на плачевното ниво на скрийнинг, ранно откриване и т.н. В доклада на ЕК също се отбелязва, че през 2023 г. българският регистър на раковите заболявания престава да функционира, а преди това е работил непълно.
През 2022 г. най-често диагностицираните нови случаи на рак сред българските мъже са рак на простатата. Следва ракът на дебелото черво и ректума, и ракът на белия дроб. Най-често диагностицираните нови случаи на рак сред българските жени е ракът на гърдата. Втори най-разпространен е ракът на дебелото черво и ректума.
Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на белия дроб имат по-голям дял от новодиагностицираните случаи на рак сред българските мъже в сравнение с мъжете в ЕС. Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на шийката на матката заемат по-голям дял от новите случаи на рак сред българските жени в сравнение с жените в ЕС.
