Държавата ни умишлено прикрива около 200 смъртни случая годишно вследствие на употреба на наркотици. За това алармират гражданските организации Българското либертарианско общество и движение "Промена", цитирани от News bg. Те изразяват несъгласието си с готвената Национална стратегия за наркотиците 2019-2023, по която тече обществено обсъждане. Основните мотиви за противопоставянето на стратегията са доказаните неверни данни, на които тя стъпва. В доклада си те подчертават, че от години Европейският съюз и граждански организации обръщат внимание, че страната ни няма методика, нито нужните технологии за адекватно водене на статистика за смъртността по причинители и се подават измислени данни.
Като пример се посочва, че според данните на НСИ през 2018 г. няма нито един смъртен случай в България от наркотици, а в предходните години са регистрирани значително по-малко от съседните ни държави. При всички подобни случаи като причина за смъртта се пише "сърдечна недостатъчност" и така държавата прикрива тоталния провал на предишните три стратегии по наркотиците, подчертават гражданските организации. По думите им тихомълком се опитват да приемат и четвърта стратегия - същата като предишните. Според тях проблемите в стратегията са, че в нея не са заложени алтернативи на наказанията в случаи на дребно притежание на забранени вещества.
Неправителствените организации отбелязват, че 10% от общия брой затворници са зависими хора. Те недоумяват защо България не следва европейските практики. Според тях в изготвянето на стратегията не са допуснати граждански организации, въпреки че покана към тях е била отправена и даже са изпратени конкретни кандидатури. От движение "Промена" коментират, че Националният съвет по наркотични вещества продължава да работи скрито, непрозрачно и в тотален противовес с обществените настроения и интерес. По думите им дори са игнорирани предложения от членове на съвета за осъвременяване на лабораториите, които тестват и откриват нови "дизайнерски дроги".
Гражданските организации посочват, че в Стратегията е използвано невярно твърдение, според което най-масово употребяваното наркотично вещество в България е марихуаната. Те твърдят, че според данните на Националния фокусен център за наркотици и наркомании, най-масово и често употребяваният наркотик сред младежите е алкохолът - двойно по-популярен от канабиса (27% употребили канабис в последните 30 дни, за сметка на 59% употребили алкохол).
В Стратегията четем, че се наблюдава "леко увеличаване на броя на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици. Според Национален статистически институт през 2017 г. са регистрирани 18 такива смъртни случая в страната, докато през 2014 г. са били 15. Тези данни са по-ниски в сравнение със стойностите през 2007 г., когато са били 52 случая, а през 2008 г - 74", пише още в доклада. Според гражданските организации проблемът се корени в това, че няма отделен регистър на смъртността, където отделните случаи да се коригират по вида и причина на настъпване на смъртността. Те посочват още, че законодателството ни по отношение на наркотиците не е променяно съществено от 15 години. Според българското законодателство всяко притежание е криминално деяние и освен редките случаи, в които лицето е осъдено само на парична глоба, то законът не предвижда нищо друго освен лишаване от свобода, се отбелязва още в доклада. Затова в становището си гражданските организации предлагат преди приемането на нова Стратегия, да се извършват обективни външни оценки на всички предишни стратегии.
Те настояват всички граждански организации да бъдат включени в съставянето на проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците. Искат още да се изготви план за осъвременяване на лабораториите, както и да се даде приоритет на мерки и политики по намаляване търсенето, предлагането, ограничаване на употребата сред младежи и адресиране на ранната възраст на първа употреба на алкохол. В позицията си гражданските организации изтъкват и конкретни стъпки за законодателни промени, в които се включват политики по либерализирането на режима за притежание и отглеждане на канабис, политики, свързани с наказанията при водачи на МПС "след употреба на" наркотични вещества, политики по въвеждането на алтернативи на наказанията при случаи на дребно притежание на наркотици и др.
За ниското качеството на предложената Национална стратегия гражданските организации настояват зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова и секретарят на НСНВ Славейка Николова да подадат оставки.
