Парламентът окончателно прие днес промените в закона за защита на личните данни, с които се въвежда опасен контрол над медиите. Приетите текстове позволяват на държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) да наблюдава работата на медиите и да им налага глоби, ако реши, че нарушават редица произволни критерии за опазване на личните данни. Депутатите одобриха предложенията на кабинета напук на съпротивата на медиите и неправителствените организации, защитаващи свободата на словото.
Като предлог за промените послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация". И се допълва: "За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко".
Точно в обратната посока са българските промени. С получените нови правомощия КЗЛД ще може да преценява дали "обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно". Критериите, по които комисията ще решава дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност, са 10 и включват: естеството на личните данни; влиянието, което разкриването им би оказало върху личния живот и доброто име на техния „собственик“; значението на публикуването им „за изясняването на въпрос от обществен интерес“; дали става въпрос за човек, който подлежи на контрол по антикорупционния закон и има „по-занижена защита на личната си неприкосновеност“, и др. На какви основания са подбрани точно такива изисквания за медийните публикации, така и никой от мнозинството не се осмели да обясни. ГЕРБ все пак склони на лека корекция: критериите за преценка ще се прилагат, "доколкото са относими към конкретния казус". Тази обтекаема формулировка обаче реално няма да промени нищо и заплахата от цензура остава.
Асоциацията на европейските журналисти в България изрази сериозни си притеснения и критика към решението на парламента да приеме промените, съобщи БНР. Асоциацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото. Според Асоциацията не се разбира как ще се спази принципът за запазване на тайната на източника, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити.
