Единственият в света плаващ енергоблок (ПЕБ) „Академик Ломоносов” потегли към мястото, където ще бъде установен - Певек, Чукотка, в Далечния изток на Русия, град с 5-хилядно население.
Според съобщението на компанията проектът за плаваща АЕЦ е перспективно направление в съвременните ядрени технологии с малка мощност, включително за отдалечени региони на отделни страни и островни държави, които се нуждаят от стабилна и зелена енергия. Към днешна дата силен интерес към тази технология проявяват страните от Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия. „Росатом“ вече разработва второ поколение ПЕБ - оптимизиран плаващ енергоблок (ОПЕБ), който ще се изгражда серийно и ще се предлага за износ.
Екологични групи обаче отдавна предупреждават за опасностите от проекта, като го наричат потенциален „Чернобил на лед“ и „ядрен „Титаник“. Допълнителни опасения предизвика и смъртоносната експлозия този месец на полигон за военни изпитания далеч на север, която причини скок на радиацията.
На церемонията за отплаването на ядрения енергоблок генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов казва: „Това е едно изключително събитие за нашата компания и за Чукотка. Днес „Академик Ломоносов“ започва своето пътешествие към Певек, където ще осигурява надеждно захранване с чиста електроенергия на местното население и предприятията в региона. Това събитие ще има значителен принос за бъдещето на Арктика - едновременно устойчиво и процъфтяващо“
След като преодолее 4700 километра до Певек, плаващият енергоблок ще стане ключов елемент за електроснабдяването на региона. Там той ще работи в състава на плаващата атомна електроцентрала на мястото на предвидените за извеждане от експлоатация мощности на Билибинската АЕЦ и Чаунската ТЕЦ.
Очаква се пътуването на реактора да продължи между четири и шест седмици, в зависимост от метеорологичните условия и количеството лед по пътя.
Работата по 144-метровия „Академик Ломоносов“ започна в Санкт Петербург през 2006 г. Предстои да влезе в експлоатация до края на годината, като основно обслужва петролните платформи в региона, докато Русия развива експлоатацията на въглеводороди в Арктика. Той е с водоизместимост от 21 000 тона и разполага с два реактора с капацитет 35 мегавата всеки, близък до този на използваните от ядрени ледоразбивачи. Има екипаж от 69 души и пътува със скорост от 3.5 до 4.5 възела.
Рашид Алимов, ръководител на енергийния сектор на Грийнпийс Русия, заяви, че екологичните групи са критични към идеята за плаващ реактор от 90-те години. "Всяка ядрена централа произвежда радиоактивни отпадъци и може да има авария, но „Академик Ломоносов“ е допълнително уязвим от бури", каза той за АФП. Реакторът е теглен от други кораби, което прави сблъсък по време на буря по-вероятен. Тъй като "Росатом" планира да съхранява отработено гориво на борда, Алимов заяви, че "всяка авария, свързана с това гориво, може да има сериозно влияние върху крехката среда на Арктика". Той добави, че няма "инфраструктура за ядрено пречистване" в региона.
Глобалното затопляне и топящият се лед направиха Североизточния проход, който свързва Атлантическия океан с Тихия океан по протежение на северното крайбрежие на Русия, по-достъпен.