Руската Федерална служба за сигурност разпространи видеоклипове, които според нея съдържат признания на украински моряци, че са предизвикали вчерашния инцидент в Керченския проток, предава БНР.
На един от клиповете, мъж, представен като капитан 3-и ранг Владимир Лесовой заявява, че съзнателно е предприел „провокационни“ действия срещу руската гранична охрана, въпреки получените предупреждения.
На друг клип е показан мъж, представен като старши-лейтенант Андрей Драч от украинското военно контраразузнаване, който също твърди, че руската страна е предупредила екипажите на двата катера и влекача, преди да открие стрелба, а също така, че е действал по заповед.
И двамата мъже на клиповете, както и третият, представен като матрос Сергей Цибизов, заявяват, че са нарушили руските граници, добавя Националното радио. Видеата се появиха и в сайта на ТАСС.
Край границите на Украйна, към днешна дата са съсредоточени 500 бойни самолета от тактическата авиация и до 340 хеликоптера от армейската авиация на Русия, заяви представителят на Главното разузнавателно управление към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицкий, съобщава кореспондент на агенция „Укринформ“, цитирана от Агенция Фокус. Той направил това на брифинг за „Военно-стратегическата оценка на заплахата от нахлуване на руските въоръжени сили в Украйна“
„Специално внимание привлича увеличаването на авиационната групировка на Въздушно-космическите сили на Русия в близост до държавните граници на Украйна. От 2013 година Русия проведе модернизация на своята мрежа от летища край украинската граница, обнови парка на бойните самолети и разшири потенциала на военната си авиация. В момента край границите на Украйна са съсредоточени 500 бойни самолета от тактическата авиация и до 340 хеликоптера на армейската авиация“, отбелязал Скибицкий.
Той уточнил, че екипажите, както на бойните хеликоптери, така и на тактическата авиация, са взимали и взимат участие в бойните действия на територията на Сирия. „Това означава, че екипажите имат достатъчно опит за използване на бомби и високоточно оръжие по гражданското население“, подчертава Скибицкий.
Той добави, че бойният радиус на самолетите, които е разположила Русия по границите на Украйна обхващат цялата й територия.
По думите на Скибицкий, „за периодът на агресивните действия на Русия против Украйна“ тя е увеличила значително войските си, провежда формиране на нови съединения и обединения в близост до държавната граница на Украйна и в цялата европейска част на Русия. „В Русия се отделя значително внимание на подготовката на батальонно-тактически групи, които днес за разположени по границите на нашата държава. Общата численост на БТГ на Русия, които са способни да изпълняват бойни задачи на наша територия, съставя 25 единици“, информира той.
Също така Скибицкий заяви, че в хода на стратегическите учения на Въоръжените сили на Русия „Кавказ – 2016“, „Восток – 2018“ и „Запад – 2017“ са се отработвали въпроси за създаване на ударни групировки на украинско направление, провеждане на мобилизация, осъществяване на прехвърляне на резервни сили и средства от централните райони на Русия към границите с Украйна.
Междувременно 7 члена на Съвета за сигурност на ООН гласуваха против предложението на Москва за дневен ред на извънредното заседание по нарушаването на руската граница от украински кораби, „за“ се обявиха Китай, Русия, Казахстан и Боливия, а четири страни се въздържаха, съобщава ТАСС.
В същото време СС все пак ще обсъди в понеделник ситуацията в Украйна на заседание, свикано по американска инициатива по предложения от Киев дневен ред „Писмо, изпратено от постоянния представител на Украйна при ООН на името на председателя на СС от 28 февруари 2014 година“.
Първият зам. постоянен представител на Русия при ООН Дмитрий Полянски заяви, че с това решение „СС дискредитира своята работа, тъй като в момента украинците със своите провокационни схеми дискредитират Общото събрание“.
„А вчера, след като Русия поиска свикването на това заседание на СС, нашите западни партньори се опитаха да представят нещата така, че все едно Украйна, а не Русия е поискала провеждането му. Малко, господа, малко. Мащабът е мизерен“, заяви той.
При това дипломатът подчерта, че „никой не може да попречи на Русия, като постоянен член на СС, да повдига тук тези въпроси, които ние считаме за важни и под тези точки на дневния ред, към които те се отнасят“.
Президентът на Украйна Петро Порошенко пък подписа указ по решението на Съвета за национална сигурност за въвеждане на военно положение в страната, съобщава Нова тв като се позовава на сайта на президенството. Военното положение в Украйна трябваше да бъде валидно от 26 ноември до 26 януари 2019 г. По-късно Порошенко обяви, че военното положение в страната може да бъде въведено от 9 часа сутринта на 28 ноември за срок от 30 дни, а не 60, както първоначално предлагаше Съветът за национална сигурност и отбраната на Украйна (СНБО).
„Ще предложа на парламента да въведе военно положение за 30 дни. Защо? За да може военното положение да не забави и с един ден началото на избирателната кампания“, обясни Порошенко.
Генералният щаб е натоварен с организирането на частична мобилизация. На службата за сигурност на Украйна е наредено да засили контраразузнаването, режимите за борба с тероризма и секретните операции, както и информационната безопасност. Към момента армията е приведена в пълна бойна готовност.
"Военно положение се въвежда, когато се налага страната да повиши своите защитни способности. Особено в условията на засилваща се агресия и потъпкване на международното право от страна на Руската федерация. Но военното положение не означава, че ще спрем да се борим за освобождаването на нашата територия с политически и дипломатически средства. Ще спазваме всички международни договори, включително Минското споразумение", заяви още в неделя вечерта украинският президент Петро Порошенко.
Снощи Върховната Рада на Украйна одобри с 276 гласа „за“, при необходими най-малко 226, указа на президента Петро Порошенко за въвеждане на военно положение след вчерашния сблъсък между украински и руски бойни кораби край Керченския проток.
Военното положение ще влезе в сила в сряда, 28 ноември, само в 10 украински области - пограничните с Русия, и по крайбрежията на Украйна на Черно и Азовско море. „Именно там Русия може да ни нанесе удар“, обясни Порошенко пред депутатите. Военното положение ще продължи 30 дни - до 27 декември. Парламентът в Киев прие и постановление за провеждане на редовни президентски избори на 31 март 2019 година.
Всичките три плавателни съда на ВМС на Украйна, които нарушиха руската граница и за чието принудително спиране бе използвано оръжие, са задържани в Черно море, съобщиха по-рано от пресцентъра на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), цитирани от БГНЕС. Двата бронирани катера с артилерийско въоръжение "Бердянск" и "Никопол" и буксирът "Яни Капу" минаха през Керченския проток и според руските власти са извършили опит за незаконни действия в пределите на териториалното море на Руската федерация, не са реагирали на предупрежденията за незабавно спиране и са извършили опасни маневри. И трите кораба са задържани, на трима ранени военнослужещи украинци е оказана медицинска помощ. Опасност за живота няма за нито един от тримата. Образувано е наказателно дело по част трета, член 322 от Наказателния кодекс на Руската федерация: незаконно преминаване на границата.
Киев обаче твърди, че са ранени шестима украински военни, а двама от тях били пострадали тежко. Всички те били лишени от възможността да осъществят контакт с командирите си, а към момента съдбата им била неизвестна.
От Федералната служба за сигурност на Русия обявиха още, че на украинците им е пределено ясен редът за преминаване на военни кораби през териториалното море на Русия и през Керченския проток. На помощ на украинските съдове в Азовско море са били изпратени други военни кораби, но скоро са получили нареждане да се върнат в Бердянск.
ФСБ подчертава, че "киевските ръководители, предприемащи подобни опасни и безотговорни решения, би трябвало да помислят за последствията от действията си". От руска страна обещават да оповестят публично доказателства за подготовката и провеждането от Киев на провокационните действия на ВМС на Украйна.
Междувременно, с декларации и от Европейския съюз, и от НАТО, Москва и Киев бяха приканени да бъдат максимално сдържани в действията си, както и за намаляване на напрежението в Азовско море, съобщава БНР. От декларацията на Мая Кочиянчич - говорител на върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността, става ясно и че Брюксел, „очаква Русия да възстанови свободата на преминаване през Керченския проток“. „Призоваваме към сдържаност и намаляване на напрежението, подчерта и говорителят на НАТО Оана Лунджеску. В декларацията си от НАТО посочват и че „внимателно следят развоя на събитията“, както и призовават Москва „да осигури свободен достъп до украинските пристанища в Азовско море в съответствие с международното право“.
Керченският пролив вече е отворен за движение на гражданското корабоплаване.
"Сега" припомня:
В неделя Русия и Украйна взаимно се обвиниха в провокация, след като два украински бронирани катера и влекач бяха засечени от руски патрул във водите до полуостров Крим, чийто суверенитет Москва и Киев си оспорват. Появи се информация и видео, от което се вижда, че руски катер е блъснал и повредил украинския влекач, а след това украинският конвой е спрян при Керченския проток и не е могъл да продължи към крайната си цел - град Мариупол на Азовско море, както и че Киев е изпратил в района още два бронирани катера, а Москва е усилила патрулите с бойни самолети и хеликоптери. След това украинските ВМС обвиниха Русия, че е открила огън срещу нейни кораби в Черно море.
