Изключително неприятно е рано сутрин, докато човек се мотае още по пижама, някой да му звъни на вратата.

- Добрутро – казах. – Какво има? И какво е това нещо, дето го носите?

- Инджиклама – отвърна сутрешният гост.

- А за какво служи?

- За евтаназия – рече оня.

Поразсъних се от тая новина и забелязах, че беше облечен странно – с бял гащеризон и найлонови торбички върху обувките.

- Котката си не давам – заявих твърдо.

- Котката ви може ли да пише? – попита оня.

- Е, дращи понякога – признах.

- Значи – и котката.

Това вече беше съмнително.

- Какво значи – „и котката”? Ние тук сме само двамата.

Човекът размаха инджикламата.

-  Съжалявам, но това са нарежданията – във вашия дом е открит опасен вирус и единственият начин да бъде предотвратено разпространението му е евтаназията на вирусоносителя.

- Ама аз съм здрав, котката – също!

- Протича без клинични симптоми. Човек изглежда здрав, но непрекъснато и патологично се съмнява в умствените способности на управляващите го. Изключително заразно и социално опасно заболяване!  Все още не е ясно как става заразяването, но според някои изследвания може да се предава дори безконтактно – чрез мимики или жестове.

- Като този ли? – попитах и завъртях показалец, боднат в слепоочието.

- Никакви резки движения! – подскочи човекът. – Моля да проявите гражданска отговорност и да не пречите на евтаназията си! Това е ваш патриотичен дълг!

- От какъв зор – ядосах се. – Тия, вашите началници, наистина не са у ред! Бива ли така – при намаляващо население да се евтаназират здрави, но съмняващи се индивиди!

- Вие сте интелигентен човек – рече белодрешкото. – По очилата си личи. Сами можете да прецените какво би станало, ако тая болест излезе от вашата гарсониера и се разпространи из цялата страна – от Видин до Малко Търново. С тези отворени граници като нищо ще премине и в другите страни на Европейския съюз. Можете ли да си представите политическата и икономическата катастрофа, ако вземат, че се заразят и еврокомисарите? Кой ще ни приема делегациите, ако изпитва въпросното патологично съмнение в умствените им способности? Щетите ще са за милиарди!

- Ами че те и сега са така – възразих. – Колко милиарда платихме за онуй, дето сега си го държим увито в найлон, подпряно на тухлички, за да не падне в гьола? Това не дава ли достатъчно основания за съмнения? Не заварихме ли две тръби насред полето, за да покажем колко хубаво щяло да бъде, като закачим още няколкостотин километра кюнци по тях през морето? Дори по телевизията ги даваха! Цял месец ни занимаваха с някаква нещастна кравичка, а след това опитаха тихомълком да изколят няколко хиляди овце. Чакайте! За овцете отпуснаха някакви пари за компенсация. А за мен?

- Разбира се – радостно рече човекът. – Знаех си, че ще се разберем. Двеста и седем лева за вас, сто и петдесет – за котката.  Изчислението е според размера на минималната пенсия. Бихте ли застанали сега за малко пред инджикламата?

- Двеста лева? Че това си е жива умирачка!

- Вече й се казва евтаназия – поправи ме сутрешният гост, насочи онова нещо към мен и натисна някакво копче.

Нищо.

- Ама тия са големи идиоти – ядоса се. – Усвоили са парите по проекта и са внесли недокомплектована инджиклама! Как се работи с такива малоумници, можете ли да ми обясните!

- И костюмът ви е дефектен – казах му. Виждате, че и вие се заразихте със съмнения! Хайде сега – да звъннем на началството, та да дойде да ни оправи и двамата, с котката барабар. В името на отечеството!

Котката поклати скептично глава и отиде да гони гълъбите из двора. Дано не разнесе заразата и сред тях – безсловесните твари изразяват съмненията си само по един начин, а ако някъде се яви наша делегация цялата нацвъкана, като почнат едни евросъмнения…