Прибрах се вкъщи и чух, че жена ми плаче. Естествено, направих това, което всеки истински мъж би направил в подобна ситуация - внимателно заотстъпвах обратно навън. Входната врата обаче изскърца и отведнъж попари надеждите ми за още една безгрижна бира на слънце.
- Ти ли си? - дотърча от кухнята жена ми.
Винаги съм се чудил какво постоянно се навърта в кухнята, като дори не знае как да пусне котлона без да се опари.
- Аз съм, карфиолче - въздъхнах и оставен без изход, попитах. - Какво има, защо плачкаш?
- Изложиха го! - изхленчи жена ми, размахвайки страница от вестник, мокра от сълзи. - Това е! Успяха в крайна сметка да го изложат!
- Чакай - вдигнах ръце, защото се опасявах, че ще счупи нещо, докато ми ръкомаха така, - успокой се, кажи, кого са изложили?
- Как кого! - ядоса се тя. - Не следиш ли новините, примат такъв? Бойко! Изложиха го пред Европа! - и хвърли по мен вестникарската страница.
Зачетох там, където бе най-мокро от сълзи.
- "Луис Алварадо, президент на Европейския младежки форум, разказа, че Младежката конференция под егидата на Българското председателство е унищожила труда на няколко генерации европейски младежи".
- Мръсни евротолерасти! - изсъска жена ми, а в очите й пламна жарава.
На мен обаче ми стана забавно, затова с почти възрожденски патос дочетох статията:
- "Алварадо обясни, че още по време на конференцията се сервирал твърд алкохол, което автоматично елиминирало част от по-неустойчивите участници, както и, че имало организирано посещение в клуб с "полуголи" танцьорки след дискусията за равенството на половете".
Ето тук жена ми вече се разкрещя:
- И пиене им осигурили, и момичета, и пак недоволни! На тия мамини синчета гола жена на тепсия да им сервираш, най-много да я облекат! И това било бъдещето на Европа! Една водка не могат да изпият без после да оповръщат всичко, обаче ще ми коват закони!
- Кроасанче - спрях злостната й тирада аз, - явно хората просто не са свикнали на такава типична балканска дружелюбност...А и в крайна сметка, ясно беше, че рано или късно ще се изложим за нещо, няма как шест месеца де се стискаме... Хайде, това за алкохола е доста нелепо, ясно е, че никой не им е наливал в устите насила, но да заведеш хората да гледат голи танцьорки, след като сте обсъждали половото равенство, наистина ми се струва гаф...
- И сега заради това дребно недоразумение всичкия труд на Бойко за идеално Европредседателство отива на вятъра! - заклати глава жена ми. - А колко цветенца посадиха, колко лехички направиха, ремонти навсякъде...
А пък колко щеше да е хубаво ако по принцип го правеха това за нас, помислих си, но все пак човек трябва да е реалист - за нас най-много още един будещ размисъл фонтан на "Витошка".
Жена ми продължаваше да изрежда:
- ...табели за ориентир поставиха на ключови места, светофарите спират и пускат по цял ден заради кортежите, всичките плочки пред НДК смениха...
И в този момент внезапно се сетих какво бях прочел малко по-рано:
- Ама, ти не разбра ли? - попитах.
- За кое?
- За току-що ремонтираните плочки пред НДК - пак са се разместили и напукали!
На жена ми й причерня:
- Как така, видимо ли е? В смисъл, мани ни нас, гостите ни от Европа могат ли да го забележат?
- Е - свих рамене, - най-много да се препънат.
Тази новина явно дойде в повече на жена ми, тя изломоти нещо като "О, Боже, не, Бойко, не...", след което направи пирует и театрално припадна. А аз, естествено, направих това, което всеки истински мъж би направил - завих я направо на земята и отидох да изпия една слънчева бира.
