Всяка сутрин, минавайки под моя прозорец, доайенът на банишорските клошари бай Шльоко ме будеше с поредния си кавър. Истинското му име никой не знаеше, май включително и самият той, но му викахме бай Шльоко, което идеше от шльокавица, на която клошарят ухаеше – беше ѝ не само фен, а направо ултрас.

Този път пееше, като се опитваше да го докара на глас като великия Сачмо:

„Всяка сутрин става рано

и мамата си джаса

Юнкер Ишиаса!“

Това си беше повод за наистина дълбок размисъл, доколкото бях в състояние за такъв.

Главата ми гъмжеше от ишиасоциации и както в подобни случаи беше като изтръпнал крак.

Помислих си, че трябва да взема два ишиаспирина, макар че по принцип съм ишиаскептичен към каквито и да е лекарства.

 Като отворих очи обаче, всичко беше толкова ишиасиметрично, че някак си поетично рекох, понеже ми дойде отвътре:

 – Имах си хас да нямам ишиас!

Това, че ме избиваше на поезия, хич не беше на добре.

А снощи всичко тръгна съвсем нормално.

Бях на частно парти в компанията на интелигентни хора от бизнеса и политиката, а лично мен от двете ми страни ме забавляваха най-видните плеймейтки – Бялата Дуда и Черната Дуда.

Какво да ви разправям – кеф!

И неочаквано на партито се появи самият Юнкер Ишиаса – един такъв ухилен, любвеобвилен и залитащ от вълнение. Ама го придържаха двама младоци, за които впоследствие се разбра, че ще защитават ишиаспирантури.

Та той ни се представи, макар и добре да знаехме who is who, и изказа задоволството си от премиера, че е ишиасфалтирал страната, като се учуди защо го няма сред нас.

Обяснихме му деликатно, че по това време е в Народната библиотека или в Народната опера – па няма да кажем, че някъде рита топка, я! Нас от малки са ни учили да не се излагаме пред чужденците.

Юнкер Ишиаса залитна от възхита, но благодарение на ишиасистентите си запази равновесие и най-сърдечно ни завидя, че сме случили на премиер.

Като председател на Европейската комисия той призна, че е дошъл на проверка и няма намерение да губи нито минута.

И го видяхме в действие.

Някой само успя да промълви:

– Абе, тоя може да пресуши дори ишиасуански язовир!

В интерес на истината остана много доволен и си призна, че за първи път вижда такъв богат ишиасортимент от напитки.

След което се юрна да целува двете Дуди, та трябваше да викаме линейки за тях и един Бойко Борисов знае дали някой ден ще излязат от кома.

Обаче на мен ми стана ясно защо напоследък Меркел стои на дистанция от Юнкер Ишиаса, че и бяга панически.

На изпроводяк любезно му намекнах, че който не може да носи на пиене, трябва да си вземе хамали, но се съмнявам дали успя да ишиасимилира казаното.

А под прозореца ми бай Шльоко европредседателски се правеше на Тодор Колев:

„Сто кила ракия давам

само да те притежавам,

Лилето Павлова!“