Министерството на външните работи на България излезе с кратка позиция по речта на Владимир Путин от сутринта на акаунта си в "Туитър". В него се изтъква необходимостта от подкрепа за Украйна:

"Последните съобщения от Москва засилват опасенията. В съчетание с ядрената реторика и т.нар. референдуми тези тревожни събития в глобален аспект увеличават необходимостта от последователна подкрепа за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна", написа МВнР.

Този туит почти веднага бе подкрепен от посланика на Великобритания в София Роб Диксън: 

Още по обед отношение по речта на Путин взе министърът на отбраната Димитър Стоянов, като уточни, че "официална позиция за случващото се в Русия и Украйна следва да бъде изразена от външно министерство".

Според Стоянов него събитията в Русия и обявената частична мобилизация, както и очакваните референдуми в областите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са риск за националната сигурност на България, но пряка заплаха няма. Засега не е необходимо увеличаване на контингента на НАТО у нас. Мобилизацията и референдумите обаче ще доведа до ожесточаване на конфликта и е трудно да се предвиди как ще приключи той. 

Всеки конфликт, който е замразен или горещ – както в случая с Украйна, е риск за националната сигурност. Като се започне с потока от бежанци, с използването на икономически средства – това влияе върху националната ни сигурност, коментира Стоянов. Той припомни, че има правила и техническото споразумение за контингента на НАТО у нас и засега не са предвидени промени. "България е член на НАТО, ние добре се вписваме в чл. 5 и това гарантира националната ни сигурност", допълни Стоянов. 

Служебното правителство днес е дало зелена светлина и за проекта за закупуване на още 8 самолета F-16. Проектът е на стойност от близо 1,3 млрд. долара, като се очаква машините да пристигнат в България към 2027 година. На заседанието днес министрите са одобрили и цялостна програма за приоритетните инвестиционни разходи на военното министерство, която възлиза на стойност 6,6 млрд. лв., включително разходите по закупуване на самолетите. Програмата покрива 13 от установени 188 способности, които трябва да има Българската армия, като сме се съобразили с икономическата ситуация, коментира Стоянов. Според него обаче е грешка инвестициите в армията да се отлагат. Не стана ясно в какъв времеви хоризонт ще се извършват инвестициите и за кои бюджетни години са заложени съответните разходи. Сред приоритетите, които ще се финансират, е закупуването на бойна машина за пехотата и осигуряването на 3-D радари. Решенията за тези сделки обаче ще се взимат в действащо Народно събрание - по закон всички военни разходи над 100 млн. лв. се взимат от НС. 

България продължава с процедурата за набиране на оферти за осигуряване на допълващ самолет, който да се ползва на лизинг в периода, в който самолетите F-16 няма да са пристигнали, а руските МИГ няма да могат да се поддържат. Очаква се първите американски самолети да дойдат 2025-а година, а за МИГ-овете има гаранции за поддръжка до 2023 г. Има получена оферта от Франция, проведени са разговори с Швеция, чака се отговор от САЩ и Израел, обясни още Стоянов.

Повече подробности за очакваната сделка за нови F-16:

Покупката на още 8 F-16 - сделка на годината или политическа бомба

Ако има нещо, което да има взривоопасен политически потенциал, по-голям от темата за Македония, за военната помощ за Украйна и от избора на бъдещ нов управител на БНБ, взети заедно, то със сигурност това е предстоящата милиардна сделка за още 8 изтребители F-16.

14 Май 2022