Шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов предлага съдебните процеси да не започват с прочитане на обвинителния акт от прокурора. Кирилов не сочи мотиви, но е очевидно, че причината е делото за източването на КТБ. Според юристи обаче поправката ще доведе до погазване на публичността.
Вече месеци наред прокурорите четат обвинителния акт, който е от 11 000 страници. 5000 от тях са заключителната част и по закон тя трябва да се прочете публично. Това означава, че на обвинителите ще им трябват поне 2 г., за да приключат с четенето и делото да започне по същество. Този текст от НПК последно бе пипан през 2017 г. Дотогава се изискваше прокурорът да прочете целия обвинителен акт, а не само заключителната му част.
Наблюдаващият прокурор Иван Гешев, който наскоро стана заместник на Сотир Цацаров, в началото на процеса поиска в протокола да се запише, че актът е изчетен, без това да се прави. Обяснението му беше, че така се постъпвало по много дела. Адвокатите обаче настояха законът да се спази и така започна голямото четене. Тогава Гешев поиска законова промяна. Потърсен сега, обаче заяви, че не бил запознат.
"Предлаганият текст е най-малкото неясен. А в правовите държави законите трябва да са ясни", каза бивш конституционен съдия, пожелал да остане неназован.
Според проекта на Кирилов вместо четене на обвинителния акт ще се представя доклад, "в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове". Само че от доклада може изобщо да не става ясно за какво ще е делото. Проектът предвижда, че все пак прокурорът, частният тъжител и гражданският ищец ще имат възможност да "изложат обстоятелствата, включени в обвинението, и предявените искове". Но няма да са длъжни да го правят. Засега в предложенията не се говори за заварените случаи, каквото е делото за КТБ.
Наказателният съдия Калин Калпакчиев припомни, че основни принципи на наказателния процес са публичността и това, че заседанията са устни. Това ще бъде нарушено, ако не се оповестява обвинението. Той вижда проблем и в това, че НПК се изменя със заключителните разпоредби на НК. Според него, ако процесът не започва с излагане на същината на обвинението, това ще наруши правото на защита. Подсъдимият може да е малограмотен или да няма адвокат, даде примери Калпакчиев. "Всяко конюнктурно изменение на такъв съществен закон създава проблеми", допълни той и напомни, че обемът на обвинителния акт се решава от прокурора и ненужно дългите актове не са от полза за никого.
И адвокат Емилия Недева посочи, че прочитането на заключението на обвинителния акт е част от справедливия съдебен процес, гарантиран от Европейската конвенция за правото на човека. Иначе се нарушава правото на гражданите, които присъстват на делото, да разберат в какво прокуратурата обвинява подсъдимия. Публичността предотвратява евентуални беззакония. Категорично е усещането, че предложението се прави за конкретно дело, допълни юристката. Тя си спомни как през 2006 г., докато се променяше изцяло НПК, е имало предложение изобщо да не се пише обвинителен акт, а да се ползват заключенията на следствието.
КОМПРОМИС
Съдия Методи Лалов признава, че прочитането на заключението на обвинителния акт (т.нар. диспозитив) понякога създава трудности. За това той обвинява съдебната практика, която е наложила в диспозитива да се повтаря значителна част от обстоятелствената част на обвинението. Според Лалов интересите на публичността няма да пострадат, ако вместо диспозитив се чете доклад за обвинителния акт, стига да хвърля светлина върху обвинението.
