Екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) анализира окончателните данни, публикувани от ЦИК, за всички 265 общини по отношение на преференциалния вот. В две трети от всички подадени гласове в изборите за общински съвет – 62.3 % (или 1 350 694 бюлетини) има посочено предпочитание за конкретен кандидат. За сравнение на местните избори през 2019 г. преференциално гласуваха 53.8 % от избирателите, т.е. наблюдаваме ръст от 8.5 %, се посочва в данните.

Обобщените данни, които могат да бъдат разгледани на интеркативната карта на ИРПС, показват, че в 179 от всички 265 общини процентът на избирателите, които са гласували преференциално, е над 62.3 %. Общината с най-висок дял на използваните преференции спрямо подадените действителни гласове е Хаджидимово (област Благоевград) – 96.46 %. Значителен е процентът на гласувалите преференциално още в Трекляно (област Кюстендил) – 95,29%, и Сатовча  (област Благоевград) – 95.66 %. Избирателите във Върбица (област Шумен) в най-малка степен са използвали преференция – 9.75 %. Следват Джебел (област Кърджали) с 10.03 % и Черноочене (област Кърджали), където 11.04 % от гласоподавателите са посочили избран от тях кандидат. 

Данните показват, че използването на преференциалното гласуване продължава да бележи ръст. Въпреки че избирателите все по-масово използват този инструмент за пренареждане на листите, някои от традиционните партии у нас не са негови поддръжници. Те посочват преференциите като основна причина за високия процент недействителни гласове. Анализите на ИРПС обаче показват, че подобна теза в голяма степен е необоснована. Значителният брой недействителни гласове се появява единствено на местни избори при вота за общински съветници. На парламентарни и европейски избори, в които също има преференциално гласуване, не сме ставали свидетели на подобен висок дял невалидни бюлетини. Това е сигнал, че има особеност, свързана с местния вот, и преференцията не може да е единствена (или основна) причина за недействителните гласове в изборите за общински съветници.