Промените, които ще спрат възможността с 2-3 дни работа да се получават по 2200 лв. месечни обезщетения за безработица, се придвижиха до финалната права. Днес социалната комисия ги прие на второ четене, а утре или най-късно вдругиден законопроектът ще бъде окончателно приет в пленарна зала. На заседанието от социалното министерство категорично отхвърлиха опасенията, че новите текстове влизат в противоречие с европейския регламент. Заради тези опасения депутатът в ЕП Илхан Кючюк от ДПС-Доган обяви, че е поискал тълкуване от ЕК.
Схемата срещу минимални осигуровки да получаваш 2200 лв. месечно обезщетение е възможна благодарение на европейски регламент, който в името на улеснението за гражданите на ЕС постановява при стаж в различни европейски страни обезщетението да се изчислява според последната месторабота. У нас правилото е да се вземат предвид доходите от последните 24 месеца. Много хора експлоатират регламента, като пътуват за минимален период до Франция, където декларират високи доходи за кратка заетост и се прибират у нас да се заявят като безработни. Така тук им се полага обезщетение само на база на тези високи доходи. Използването на тази схема генерира корупция, сива заетост и несправедливост, изтъкваха ораторите при първия дебат в социалната комисия.
Промените предвиждат правилата при стаж в чужбина да се приравнят на тези за български стаж и да се взема предвид доходът за последните 24 месеца. Те получиха широка подкрепа на първо четене и тази седмица би следвало да бъдат окончателно приети. Бързането има за цел да спести около 100 млн. лв. годишно на НОИ - това е една пета от общия бюджет на фонд "Безработица", който е около 503 млн. лв.
Зам.-министърът на труда Лазар Лазаров коментира, че промените няма да влязат в противоречие с европейските условия, тъй като България има право да определи сама политиката си в тази област. По повод вероятността за противоречие с регламента, председателят на комисията Деница Сачева също обясни, че вече текат разговори в ЕС да се промени този регламент. Това не е проблем, който е само български, освен това ние не сме само изпълнители на европейските регламенти, а и участваме в изработването им, коментира тя.
Регламентът има пряко действие и обхватът и изскванията му не могат да бъдат дописвани с национални норми, смята обаче Илхан Кючюк. Той пита ЕК дали има противоречие между допълнителните изисквания за сумиране на периоди в новите текстове на нашия закон и общия дух на нормата в регламента, както и биха ли довели допълнителните изисквания до различно третиране спрямо обезщетения за безработица, за които компетентна е България.
