Първото четене в пленарна зала на законопроекта, с който редица социални плащания се замразяват на миналогодишното си ниво до края на март заради липсата на нов бюджет, беше съпроводено със спорове колко актуализации са необходими тази година и защо управляващите смятат да залагат нови разходи в средата на годината, при положение че сметките тепърва се правят.
„Предлага се бюджет на час по лъжичка. Сега удължаваме бюджета от миналата година до края на март, после ще се приема бюджет, който ще се актуализира през юни. Всичко това ще ни доведе до бюджет със свръхдефицит в комбинация с висока инфлация - ще нарушим и двата показателя, наблюдавани за еврозоната“, коментира бившият финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев. Той припомни, че правителството вече заложи 2,8 млрд. лева разходи за 2022 г., като авансово ги осигури с бюджета от 2021.
„Тези разходи ще залегнат като дефицит на начислена основа през 2022 г. и този дефицит ще е в размер на 2%. Към него трябва да се прибави дефицит от 2,9%, който планира финансовото министерство и допълнителни 1,6% за ковид мерките. Това означава дефицит от 6,5% от БВП преди още правителството да е пристъпило към актуализация“, коментира Ананиев. „При актуализацията ще се добавят нови и нови разходи, къде отиваме с всичко това“, допълни той.
От ГЕРБ не приемат твърденията на мнозинството, че времето не е достатъчно да се подготви бюджет, който да не се актуализира. „Нищо няма да може да реализирате като икономии от мащаба за тези месеци, цените на електроенергията ще изядат всякакви икономии, и при актуализацията само ще се завишават разходи“, коментира и бившият образователен министър Красимир Вълчев.
Според Вълчев е неприемливо правителството да се оправдава с нужда от повече време за анализи, след като по проектобюджета се работи от март 2021 г. „Всичките тези месеци бюджетната процедура се е движела, а министър бе Асен Василев в част от времето“, изтъкна Вълчев. Той допълни, че замразяването на месечните социални плащания за първите три месеца на годината осигурява комфорт на правителството, но в изключително труден момент за хората. От ГЕРБ настояват при изготвянето на реалния бюджет със задна дата да се завишат и част от замразените плащания, но засега такива компенсации не се предвиждат.
В дебатите в комисиите вчера и днес в пленарна зала стана ясно, че въпреки критиките изключение от замразените социални плащания ще има вероятно само за децата с увреждания. Заплащането на техните лични асистенти трябваше да се увеличи на 1,4 от минималната заплата за 2022 г., но остана 1,2, при това от старата минимална заплата. Сега има съгласие коефициентът да бъде завишен на 1,4 със задна дата от януари, като това ще се включи в предложенията между първо и второ четене. С тях трябва да се предвидят и компенсации за пенсионерите, които получиха по-ниска сума от пенсия и добавка през януари спрямо декември.
Припомняме кои социални параметри на бюджета остават замразени до април:
- минималната заплата е 650 лв. въпреки заявката тази година да е 710 лв.;
- всички семейни помощи остават в стария си размер и при стария праг за достъп. Така детските за едно дете остават 40 лв., за две деца - 90 лв., за три деца - 135 лв. и т.н. Размерът на добавката за близнаци е 75 лв.;
- без промяна остават социалните осигуровки. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се остава 650 лв., за земеделските стопани и тютюнопроизводителите - 420 лв., а таванът на осигуровките ще бъде поне още три месеца 3000 лв.
