От 15 юни, когато президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването му, Иван Гешев не заема никаква длъжност в съдебната система. Затова и няма как да бъде гласувана оставката му. Това е единодушното становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която днес разгледа молбата на Гешев да гласува оставката му.
Сагата със статута на Гешев започна ден след указа на Радев - на 16 юни, петък, бившият главен прокурор подаде заявление да бъде преназначен като прокурор във Върховната касационна прокуратура. На 19 юни обаче той прати ново заявление във ВСС, че се отказва да се връща в системата и това да се счита за оставка. Колегията прие това просто за сведение. И миналата седмица Гешев би тревога, че го държат насила прокурор, защото се страхуват от него. Попита и дали щом е още прокурор, може да арестува някой от разследваните политици. Той разви тази теза и вчера, когато обявяваше старта на консервативното си движение "Справедливост за България".
Оказва се обаче, че жалбите на Гешев са останали в социалните мрежи и той не се е възползвал от правото си да атакува решението на Прокурорската колегия пред Върховния административен съд.
Огнян Дамянов от колегията докладва на членовете ѝ, че са обсъждани три варианта как да се постъпи по новото заявление на Гешев, с което настоява да бъде гласувана оставката му. Той припомни, че по закон при освобождаване от длъжност административен ръководител шефовете в системата се връщат на работа или в старото си място, или остават редови магистрати, където са били шефове. Но трябва изрично да го заявят.
В случая с Гешев, той става прокурор през 2006 г., влизайки в Софийската районна прокуратура, а после е повишен в градската. През 2016 г. той оглавява спецпрокуратурата, после е назначен за зам. главен прокурор, а след това става главен. "След 15 юни т.г. той не притежава качество на магистрат, затова няма как да бъде освободен от длъжност, която не заема. Не може да има абстрактна длъжност прокурор, тя може да е само в конкретен орган на прокуратурата", обясни Дамянов. Затова, според него, искането на Гешев трябва да бъде оставено без разглеждане.
Вторият вариант пред колегията е да преназначи Гешев на длъжност прокурор, считано от 16 юни. А третият - да не го преназначи като прокурор във Върховната касационна прокуратура.
"Не разбирам дилемата каква е. Според мен по изричното волеизявление на Гешев той не е магистрат от 15 юни. Имал е възможност още на 19 юни да обжалва пред ВАС, а не пред социалните мрежи. Той не се е възползвал от това право, а и срокът е изтекъл", каза Дамянов.
С изказване се включи и Гергана Мутафова, според която няма вариант Гешев да бъде възстановен като прокурор, след като на 19 юни е обявил, че не иска да бъде. "Ние не можем да възстановим някого на някаква позиция, която той не желае", каза и Стефан Петров. Така в крайна сметка Прокурорската колегия подкрепи първия вариант и остави молбата на Гешев без разглеждане.
Както "Сега" вече писа, според магистрати Гешев вероятно е имал проблем с получаването на 20 брутни заплати, които се дължат на съдиите, прокурорите и следователите при напускането на системата. (Дава се по една заплата за всяка прослужена година, но не повече от 20 общо.) Те обаче не се полагат на дисциплинарно уволнените, а основанието, на което Гешев беше освободен като главен прокурор, е основание и за дисциплинарно уволнение. Гешев явно иска да бъде освободен като прокурор все едно е подал оставка, за да може да си получи парите, допускат те. Основната заплата на главния прокурор в момента е около 10 000 лв. Отделно има 2% клас "прослужено време" за всяка година в системата (максимумът тук е 40%).
