И през 2024 г. наднорменото замърсяване с азотен диоксид в София продължава да е налице през цялата година, а тенденцията е дори към по-високи концентрации на замърсителя. Това показват най-новите годишни данни от измерванията на екологично сдружение „За Земята“, обявени днес. В над 91% от точките в града, в които организацията проследява нивата на NO₂, средногодишните концентрации са над законовата норма (40 µg/ m³), а във всички - над препоръчителните нива според Световната здравна организация (СЗО) и новите норми, които предстои да влязат в ЕС. В рамките на инициативата през 2024 г. бе отчетено и замърсяването близо до училища и на ключови точки в и около зоните с ниски емисии в София, като резултатите са знакови.
През изминалата година „За Земята“ отново обходи всеки месец голям брой улици и квартали, в които измерва NO₂, припомнят от сдружението. "По две измервателни тръбички бяха поставени на общо 36 локации в града, като 16 от тях съвпадаха с точки на целогодишните измервания на организацията през 2021 и 2022 г. Резултатите показаха, че средногодишните концентрации на азотен диоксид през 2024 г. в 33 от 36 точки са над законовата норма и в порядъци над препоръките на СЗО (10 µg/ m³). В съвпадащите с измервани в предишни периоди локации навсякъде замърсяването за 2024 г. е по-високо от това през 2021 г., а на места е по-високо и от това през 2022 г. Такива локации има на ключови булеварди, като „Христо Ботев“, „Ситняково“, „Никола Мушанов“, „Тодор Александров“, което показва, че София диша дори малко повече отровен азотен диоксид", отбелязват от "За Земята".
За поредна година се потвърди абсурдната ситуация, че двете точки, на които са отчетени значително по-ниски стойности на азотен диоксид, са точно тези непосредствено до двата пункта в града за мониторинг на замърсяването от трафика на официалната система на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), пишат още от "За Земята". "Това се дължи на неправилното им позициониране, в разрез с две от законовите изисквания: да бъдат разположени в зони в рамките на съответните район, в които са възможни най-високите нива на замърсителите, както и да бъдат поставени не повече от 10 м. от бордюра. „За Земята“ от години сигнализира за несъответствието, което дори е било установено с официален доклад, изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите. През февруари екологичната организация внесе искане в МОСВ за преосмисляне на разположението на измервателните станции на ИАОС. На 21 март 2025 г. МОСВ призна това и в официално искане към Столична община за съдействие да се промени местоположението на двете станции", се казва в съобщението.
Изборът на точките за измерване през 2024 г. бе направен и с оглед въвеждането на зона с ниски емисии (ЗНЕ) по отношение на транспорта. Седем точки са разположени в територията на т. нар. „малък ринг“, толкова се намират и по ръба му. Извън територията на малък ринг организацията измерва в 22 точки, някои от които попадат в или по ръба на т.нар. „голям ринг”, който ще влезе в сила през декември 2025 г.
"В този смисъл липсата на сезонност на замърсяването с NO₂ в целия град, включително в много точки от планираните ЗНЕ показва, че решението зоната да работи само 3 месеца в годината не се основава на практическа логика. „За да се намалят концентрациите на азотен диоксид в София до нива, които не застрашават сериозно здравето на гражданите, зоните с ниски емисии би трябвало да оперират целогодишно“, обясни Ивайло Попов от екип „Въздух“ на „За Земята“. От организацията продължават с измерванията и се надяват да могат да направят скоро оценка на ефективността на тази мярка.
Дори и на база сегашните измервания и анализи обаче са ясни определени промени, които би трябвало да се случат, ако наистина търсим ефект върху здравето и качеството на живот в града, посочват още от сдружението. Еколозите припомнят, че тежко-, средно- и лекотоварните превозни средства съставляват по-ограничена част от регистрираните превозни средства, но имат относително висок пробег спрямо останалите и съответно са съществен източник на емисии. "По тази причина ограниченията на ЗНЕ трябва първо да поставят акцент върху по-големите замърсители, като включат категории N2 (среднотоварни превозни средства), N3 (тежкотоварни превозни средства) и M2 (малки автобуси) и М3 (големи автобуси). Необходими са и по-скорошни ограничения за МПС от категории Евро III и Евро IV в по-голям териториален обхват от града. „С цел опазване на човешкото здраве предлагаме те да бъдат ограничени най-късно през 2026 г. в малък ринг, а в голям ринг - през 2027 г. Дългосрочно всички дизелови автомобили до евро 6 следва поетапно да бъдат забранени до 2035 г.“, посочва Ивайло Попов.
Същевременно паралелно с въвеждане на ограничения, трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива и чиста мобилност за всички възрастови групи през всички сезони: най-вече използването на градски транспорт, споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша, призовават от "За Земята". "Освен мерки насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнесите, свързани с транспорт и употреба на МПС: куриерски услуги, доставки до различни обекти, автобусни превози, комунални услуги, строителни и ремонтни дейности и др.", пише в анализа.
Девет от точките на измерване са разположени до училища, за да бъдат отчетени нивата на NO₂ в близост до места, където децата прекарват голяма част от времето си. Това е важно, тъй като подрастващите са една от най-рисковите групи по отношение на негативните ефекти на замърсяването на въздуха. Измерванията показват, че покрай 8 от 9 проследени училища в София нивото на азотен диоксид е над законовата норма.
Децата, а и техните родители, няма къде да се скрият. На теория през 2024 г. въздухът по отношение на NO₂ е бил най-мръсен в месеците февруари и ноември. На практика, въпреки леки вариации в сезоните, през абсолютно всички месеци от годината стойностите са над 40 µg/m³.
