Има ли и при държавните служители извънреден труд, както има по Кодекса на труда и какви са компенсациите при тях?

Н.С., София

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това е записано в действащия Кодекс на труда (КТ). Пак там е отбелязано и че извънредният труд е забранен. Веднага след това идват и изключенията. Според тях извънреден труд се допуска за извършване на работа във връзка с отбраната на страната, за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.

Допуска се и за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ,  за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения. Извънреден труд може да има за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, за извършване на усилена сезонна работа.

И тук се стига и до това дали и при държавните служители има извънреден труд. Според Закона за държавния служител работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

Веднага след това се казва, че при необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, но без да се нарушават междудневната и междуседмичната почивка. За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни. Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск се определят от органа по назначаването.

Законът за държавния служител говори и за извънреден труд. Той се полага от него извън установеното работно време, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.  Относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Иначе при държавния служител работното време се определя в работни дни.  Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация. В администрации, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което държавният служител трябва задължително да бъде на работа в администрацията, се определя от органа по назначаването.

В тези случаи извън времето на задължителното присъствие държавният служител може да отработва дневното работно време през определени дни в следващия или друг ден от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се определя с устройствения правилник на съответната администрация.

Заложено е и че държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.. Записано е и че той има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.