В края на годината сайтът TheArtNewsPaper разказва за най-интересните предстоящи изложби в някои от най-големите световни музеи. От общо 6 индивидуални изложби три са на стари майстори - Ван Ейк, Артемизия и Рафаело, и три на съвременни творци - Кристо, Герхард Рихтер и Марина Абрамович.
Ян Ван Ейк. Оптическа революция (Музей на изящните изкуства, Гент)
Около половината от приблизително 20-те известни днес творби на четката на Ван Ейк (около 1390 — 1441) ще се съберат в Гент за най-голямата изложба на фламандския художник. В експозицията ще влязат и няколко наскоро реставрирани произведения, включително външните порти на олтара в Гент (1432 г.) и „Портрет на Бодуен де Ланоа“ (около 1438-1440 г.), който пристига директно от реставрационния отдел на Берлинската художествена галерия. Германските реставратори ще свалят стария лак и ще премахнат мръсотията, натрупана върху повърхността на картината, ще възстановят боята с помощта на съвременни техники и ще нанесат нов слой лак. Съвсем наскоро по време на изчистването на „Портрет на човек със син тюрбан“ (ок. 1428–1430) беше установено, че това също е оригинал на Ван Ейк.
Посетителите на изложбата ще имат и уникалната възможност да видят заедно две версии на „Мадона на фонтана“ - 1439 от Кралския музей на изящните изкуства в Антверпен и 1440 от колекцията „Фрик“ в Ню Йорк. Изложбата ще бъде допълнена от много събития в рамките на проекта на Фламандските майстори - поредица от три годишни програми, посветени на различни художници.
1 февруари - 30 април 2020 г.
Кристо и Жан-Клод (Център Помпиду, Париж)
Идея за опаковането на Триумфалната арка хрумва на прочутия арт-дует по времето, когато живеят в малка квартира недалеч от прочутия парижки монумент. Мечтата им ще се сбъдне 58 години по-късно, през есента на 2020-та, когато паметникът ще бъде обвит в сребристосин плат и обвързан с червено въже с дължина 7000 м (от 19 септември до 4 октомври). Но преди това в продължение на три месеца Центърът Помпиду ще бъде домакин на първата във Франция програмна изложба на двойката. В нея ще бъдат включени досега неекспонирани произведения като серията „Кратери“ (1959–1961 г.), създадена под влиянието на Жан Дюбофе, както и проекта с парижкия Пон Ньоф - една от най-известните забележителности, опаковани от художниците.
Първоначалните планове на Кристо, който след смъртта на Жан-Клод през 2009 г. продължава да работи сам, бяха да покаже Опакованата Триумфална арка между 6 и 19 април 2020-а. Но след консултации с природозащитни организации, Центъра за националните паметници (CMN) и Центъра „Помпиду“, Кристо взе решение да отложи с няколко месеца проекта, за да се гарантира безопасността на керкенезите, които през пролетта гнездят на Арката.
15 март — 15 юни 2020
Артемизия (Национална галерия, Лондон)
„Всестранен поглед” към Артемизия Джентилески като талантлива художничка, разказвачка и „предприемчива, решителна, умело и дълбоко увлечена от работата си жена” - това обещава кураторката на изложбата „Артемизия” Летиция Тревес. Експозицията, в която ще влязат повече от 30 произведения, обхваща цялата 40-годишна кариера на италианската художничка и по думите на Тревес „демонстрира нейното умение да се приспособява към различните пазари и вкусове в градовете, в които е работила”. Получила образование в римското ателие на баща си Орацио Джентилески, Артемизия започва да работи като художничка във Флоренция, през 20-те години на XVII век се завръща в Рим, а последние 25 години от живота си прекарва в Неапол. Наскоро придобитият от Националната галерия неизвестен по-рано „Автопортрет в образа на Св. Екатерина” (1615–1617) ще бъде изложен за първи път редом с шедьоври от колекциите на други музеи, като първата подписана работа на Артемизия "Сузана и старците" (1610) и омагьосващата кървава „Юдит и Олоферн” (1611-1616). Една от залите ще бъде изцяло посветена на образите на тази героиня и според куратора ще демонстрира как Артемизия „за пръв път показа традиционния сюжет (по който са работили десетки художници) от женска гледна точка“.
4 април — 26 юли 2020
Герхард Рихтер. И все така живопис (Музей на съвременното изкуство, Лос Анджелис)
През 2020 г. Герхард Рихтер ще се завърне в американските музеи с първата голяма ретроспектива за този век. През август в Музея за модерно изкуство в Лос Анджелис германският художник ще представи обзор на повече от 6 десетилетия творчески път. Тя ще бъде предшествана от нюйоркска версия на изложението, която ще се проведе през пролетта и ще бъде едно от последните събития в Met-Breuer (4 март - 5 юли). „Това е един от най-великите художници на нашето време“, каза Шийна Уагстаф, съкуратор на изложението във филиала на Метрополитън. „Разработеният от него начин на работа с абстракцията и фигуративността сега се използва широко от по-младите поколения художници.“ Освен ключовите серии на Рихтер, като The Cell (2006) и Birkenau (2014), изложбата ще включва ранни литографии и други произведения, които не са били излагани по-рано в музеите. Сред тях е „Група хора“ - черно-бяла картина от 1965 г. от ранния период на Рихтер, когато той работи по снимки. Тя представя мъж, четящ вестник сред тълпа демонстранти. Според куратора подобни творби говорят не само за изучаването на историята на изкуството, но и за участието на художника в сложен политически контекст.
14 август 2020 г. - 19 януари 2021 г.
Марина Абрамович. След живота (Кралска художествена академия, Лондон)
Никога не се знае какво може да случи на изложба на Марина Абрамович. През 1974 г., по време на пърформанса „Ритъм о“, един от зрителите опря пистолет в главата ѝ. През 2010 г. на изложба в Нюйоркския музей за модерно изкуство тя с часове се взираше в очите на посетителите. Какво ни очаква в ретроспекция в Кралската академия на изкуствата? Представител на музея заяви, че художничката ще бъде в Лондон през целия период на изложбата и че „точният характер на нейното участие все още не е определен”. Сред произведенията, които несъмнено ще бъдат показани, ще бъде Imponderabilia, за първи път изпълнено в Болоня през 1977 г. Абрамович и тогавашният й партньор Улай стояха голи от двете страни на тесния вход на галерията, така че посетителите трябваше да се промъкват между тях. Имаше хора, които така и не се решиха да влязат, други минаха по няколко пъти, а някой извика полиция. Това едва ли ще се случи в Кралската академия в Лондон, където Абрамович няма да се съблича: специално наети изпълнители ще застанат на вратата на една от залите. Изложбата ще включва й нови творби - в тях художничката разсъждава върху промените, които се случват в нейното тяло, и върху прехода от живота към смъртта.
26 септември - 8 декември 2020 г.
Рафаело (Национална галерия, Лондон)
Изложбата на Рафаело в Лондон обещава да бъде една от най-големите в историята. За нея ще пристигнат ключови творби от Лувъра, Ватиканските музеи и Галерията Уфици. Сред обещаните са „Мадона с Младенеца и Йоан Кръстител“ (1508 г.) от Музея на изящните изкуства в Будапеща, известна още като „Мадона Естерхази“, и „Мадона Терануова“ (1504–1505 г.) от колекцията на държавните музеи в Берлин. Двете ще бъдат изложени заедно с такива шедьоври от собствената колекция на Националната галерия като „Мадона с карамфили“ (1506–1507). Музеят се надява да събере общо около 30 картини на Рафаело, приблизително 20 от които ще бъдат предоставени от други институции. Ще бъдат експонирани и важни рисунки на художника, включително скицата „Глава на апостол“ за „Преображение Господне“ (последната картина, която Рафаело рисува до смъртта си през 1520). Тази скица е пристигнала в Англия през XVI век и е била част от колекцията на замъка Чатсуърт. През 2012 г. е продадена на търг на „Сотбис” за рекордните (за графика) 29,7 млн. паунда. Експозицията ще обхване творчеството на художника в цялото му многообразие: освен живопис и рисунки, ще представи неговите опити в областта на археологията, архитектурата и поезията, както и печатни графики, скулптура и декоративни изкуства. През 2020 г. ще се проведат още няколко изложби, посветени на 500-годишнината от смъртта на Рафаело, включително и една в Папските конюшни в Рим (3 март - 2 юни).
3 октомври 2020 г. - 24 януари 2021 г.
