Медия без
политическа реклама

Три сестри разследват „Престъпления на сърцето“ в Младежкия

Спектакъл на Стоян Радев в стил „американски битовизъм“ за възможното скрепяване на разкъсаните семейни връзки

Ярослава Павлова, Рая Пеева, Мила Люцканова и Веселина Конакчийска (от дясно на ляво) в сцена от спектакъла.
Иван Дончев
Ярослава Павлова, Рая Пеева, Мила Люцканова и Веселина Конакчийска (от дясно на ляво) в сцена от спектакъла.

Класическа сценична конфигурация от три сестри изживява лични драми, пърха, въздиша и страда в най-новия спектакъл на режисьора Стоян Радев и Младежкия театър „Престъпления на сърцето“. Но за разлика от христоматийните за изкуството на Мелпомена Чехови героини, които тъгуват по един (не)възможен за тях голям и непреодолимо далечен свят, в пиесата на Бет Хенли момичетата са пометени от центробежни сили, които ги връщат към техните корени, към къщата от детството в американския Юг. Всъщност най-голямата, Лени (впечатляваща интерпретация на Ярослава Павлова), винаги е била там – и физически, и емоционално, за да се грижи за присъстващия само задочно дядо, очевидно обсебващ и егоцентрик. Тя е матриархът на разпадащото се семейство, доминирано от отсъстващи мъже. Средната, Мег (Рая Пеева), се прибира в Мисисипи, след като необяснима душевна болка я принуждава да се откаже от музикална кариера в Калифорния, която е била решена да завладее. Мег идва със спомена за старо гадже, което някога е изоставила (Кирил Недков), но най-вече за да се види с най-малката от трите, Бейб (Мила Люцканова), която ще се появи в родния дом, след като е освободена от ареста, „заслужен“ заради стрелба по нелюбим съпруг насилник. Въпреки житейските погроми, разхлабените роднински връзки и натрупаната болка от престъпленията на сърцето, сестрите ще се опитат да скрепят счупеното и да намерят отново път една към друга и към себе си, към онова, което ги прави щастливи. Защото в недружелюбния свят на чуждите, изглежда, само семейството е пристанището, където да намериш упование.

Още с премиерата си през 1979-а „Престъпления на сърцето“ се превръща в една от най-обсъжданите пиеси, които са във фокуса на критическото и зрителското внимание в САЩ. Печели куп отличия, сред които „Пулицър“ (1981), New York Drama Critics' Circle Award (втората най-стара театрална награда отвъд Океана, връчвана от 1936 г.) в категорията за най-добра пиеса, както и Theatre World Award; получава и номинация за наградите „Тони“, които се присъждат за принос към театралното изкуство на Бродуей. Хм… На шега бихме могли да наречем направлението, в което този тип произведения се позиционират, американски битовизъм. На българска сцена през годините не липсват още такива примери: „Август в Оклахома“ на Трейси Летс с режисьор Ясен Пеянков в Народния, „Проклятието на гладуващата класа“ от Сам Шепърд, постановка на Джед Алън Харис в театър „София“, а ако се върнем доста назад – и първата реализация на „Престъпления на сърцето“ в България: на проф. Енчо Халачев в Народния с тогавашните млади звезди Елжана Попова и Камелия Недкова, които отдавна не живеят в България… В тези общо-взето класически психологически спектакли се пържат яйца, отглеждат се животни почти като истински, нахапват се бонбони, изстискват се лимони, но най-главното – семейните драми рядко отлепват от битовото ниво. Всъщност пиесата на Бет Хенли е в каноните на творчеството на Тенеси Уилямс, но…без неговата магия и душа. Новият прочит на Стоян Радев не е изключение в редицата, но не можем да не отбележим както винаги отличната му работа с актьорите. Играта на екзалтирани момичета – сестрите Лени, донякъде Бейб и тяхната приятелка клюкарка (Павлова, Люцканова и Веселина Конакчийска), е ефектна хипербола, която те постигат, без да я докарват до гротеска; по същия начин е решен и образът на адвоката на Бейб – умело превъплъщение на младия Ахмед Юмер. В по-приглушения психологически регистър са разработени образите на Рая Пеева и Недев. „Проницателност, самоирония, чистота, свобода, красота, състрадателност... Престъпленията на сърцето са тези, от които произтичат всички останали, затова към тях трябва да се отнасяме много внимателно – достатъчно строго, достатъчно нежно, без страх от сълзите, без страх от смеха, с прилагане на закона и разбиране отвъд него, където само любовта може да прощава и да лекува“, казва режисьорът Стоян Радев.

Преводът на пиесата е на Никола Кънев, сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, музиката е на композитора Милен Кукошаров, хореографията – на Теодора Попова. Следващото премиерно представление ще е на 12 юли.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата