Елисавета Багряна е била сред авторите, номинирани за Нобелова награда за литература и през 1969 г., а не само през 40-те години на миналия век, както бе известно досега, съобщава американският сайт bookriot.com.
Информацията се появи след планово отваряне на архивите с номинациите, 50 години след оповестяването на съответната награда, както е по правилата на Нобеловия комитет. Така например през 2069 г. ще стане ясно кои са били конкурентите на литературните нобелисти от 2019-а Петер Хандке и Олга Токарчук.
От списъка с имената на останалите кандидат-нобелисти, публикуван от шведския вестник Svenska Dagbladet, се разбира, че през 1969-а са били номинирани цели 103-ма автори. Освен българката Багряна там са още творци като Едуард Олби, Луи Арагон, Хорхе Луис Борхес, Хайнрих Бьол, Елиас Канети, Фридрих Дюренмат, Макс Фриш, Йожен Йонеско, Греъм Грийн, Андре Малро, Владимир Набоков, Алберто Моравия, Пабло Неруда… а наградата (както е отдавна известно) печели ирландският романист поет и драматург, пишещ на английски и френски език Самюъл Бекет.
В този списък от 103-ма писатели има само четири жени: другите три са германката Ана Зегерс, французойките Симон Дьо Бовоар и Натали Сарот. В 119-годишната история на литературния нобел жените са печелили 15 пъти, шест от тях - през последните 20 години.
Елисавета Багряна (1893-1991) е сред най-ярките имена в българската поезия, а критиците определят стила ѝ като съчетание между традиция и модерност. Тя е предлагана за Нобелова награда през 1943, 1944 и 1945 г., и трите пъти от проф. Стефан Младенов. През 1969-а, я номинира писателката Анна Каменова, по това време председател на българския ПЕН-клуб. Същата година Багряна става носител на златния медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).
