Носителката на Нобелова награда за литература за 2020 г. – американската поетеса Луиз Глик, почина от рак в дома си в Кеймбридж, щата Масачузетс, на 80-годишна възраст. Съобщението за кончината й разпространи първо Джонатан Галаси, който се грижи за публикуването на творбите й от издателските къщи Farrar, Straus и Giroux в САЩ.
Омагьосана от поезията още от малка, когато си „измисля“ конкурс, на който да награди най-хубавото стихотворение в света, Луиз Глик получава най-високото признание – Нобел за литература, преди 3 години, след като вече има в колекцията си „Пулицър“, National Book Award и още двайсетина отличия. Формулировката с арументацията защо точно Глик е техният избранник от Нобеловия комитет формулират така: „За нейния безпогрешен поетичен глас, който със своята груба красота трансформира индивидуалното съществуване в универсално съществуване“.
Глик е 16-ата жена, която е удостоена с Нобелова награда за литература, а последният американец преди нея, на когото е била присъдена, е музикантът Боб Дилън през 2016-а. Когато приема съдбоносното телефонно обаждане от Нобеловия комитет в Стокхолм, с което й съобщават за високото отличие, придружено с чек за 10 милиона шведски крони (малко над 1 милион долара), първата мисъл, която минава през главата на Луиз е: „Сега ще мога да си купя къща във Върмонт“, признава самата тя в неотдавнашно интервю. Следващата й мисъл е била как да съхрани ежедневието на своите близки и обичани хора от прекаленото внимание на медиите и как да се опази от професионалната завист и промяната на отношението към нея в съсловието. „Вече няма да имам приятели. Те почти всички са писатели“, с ирония отбелязва поетесата.
В произведенията си Луиз Глик изследва темите за самотата и загубата, за отношенията в семейството, връзката между майка и дъщеря и др. Първата й стихосбирка „Първороден“ излиза през 1968-а. Когато започва да преподава в колежа Goddard във Върмонт, преодолява дълъг „творчески блокаж“ и през 1975-а публикува втората си стихосбирка „Къщата край блатата“, възхвалявана от критиката, която обявява, че с нея Глюк е намерила собствения си поетичен глас. Ето защо малкият щат Върмонт заема специално място в сърцето на Луиз. Там тя се запознава и с втория си съпруг Джон Драноу, баща на единствения й син Ноа, с когото обаче се развежда през 90-те. Издала е общо 12 сборника с лирика. Преподавала е творческо писане в университетите Йейл, Монпелие (в щата Върмонт), Кеймбридж (Калифорния), Станфорд (Калифорния) и др.
Творбите й, голяма част от които са по-кратки от страница, превръщат Глик в една от най-известните съвременни поетеси в САЩ.
Луиз Глик е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература. Юношеството на Луиз е трудно, тя страда от анорексия, а в душата й завинаги остава травмата от смъртта на сестра й. След като завършва средното си образовани през 1961 г., заради анорексията си Глик се отказва да кандидатства в някой от престижните университети. Вместо това се записва в курсове по поезия в колежа "Сара Лоурънс" към Колумбийския университет в Ню Йорк. Така и не получава диплома.
