Нобеловата награда за физика тази година отива при трима учени, работили върху изследванията на динамиката на електроните в материята - Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юийе. Техните занимания са с експериментални методи за генериране на атосекундни импулси светлина. Атосекундата е времето, за което светлината пропътува дължината на три водородни атома.
Учените получават признание за своите експерименти, които са дали на човечеството нови инструменти за изследване на света на електроните в атомите и молекулите. Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юийе демонстрираха начин за създаване на изключително кратки светлинни импулси, които могат да се използват за измерване на бързи процеси, при които електроните се движат или променят енергията си.
Бързо протичащите събития се преливат един в друг и се възприемат от хората, точно както филм, състоящ се от неподвижни изображения, се възприема като непрекъснато движение - обяснява уебсайтът на Нобеловата награда. Ако искаме да изучаваме наистина краткотрайни събития, се нуждаем от специализирана технология. В света на електроните промените настъпват за няколко десети от атосекундата.
През 1987 г. Ан Л’Юийе открива, че преминаването на инфрачервено лазерно лъчение през инертен газ води до появата на много различни нюанси на светлината. Всеки обертон е светлинна вълна с определен брой цикли за всеки цикъл в лазерното лъчение. Те се дължат на взаимодействието на лазерното лъчение с атомите на газа; това дава на някои електрони допълнителна енергия, която след това се излъчва като светлина. Ан Л’Юийе продължава да изследва това явление, като полага основите на последващи пробиви.
През 2001 г. Пиер Агостини успява да създаде и изследва поредица от последователни светлинни импулси, при които всеки импулс е с продължителност само 250 атосекунди. По същото време Ференц Краус работи върху друг тип експеримент, който позволява изолирането на един-единствен светлинен импулс с продължителност 650 атосекунди.
Само четири жени са били удостоявани с Нобелова награда за физика от 1901 г. досега – Мари Кюри (1903), Мария Гьоперт-Майер (1963), Дона Стрикланд (2018) и Андреа Гец (2020), припомня БТА. Проф. Ан Л’Юийе е специалист по атомна физика, и работи върху късите лазерни пулсации, които дават възможност за проследяване на ултра бързото движение на електроните в молекулите. Френската физичка, която преподава в университета на Лунд, Швеция, спечели престижната награда Улф през 2022 г., смятана за предвестник за бъдеща Нобелова награда, заедно с Ференц Краус и Пол Коркъм.
В сряда ще бъдат посочени лауреатите на Нобеловата награда за химия, в четвъртък – за литература, а в петък в Осло ще бъде обявен носителят на Нобеловата награда за мир. На 9 октомври ще бъде посочен лауреат на приза в областта на икономиката.
Тази година Нобеловата награда е съпроводена от парична премия в размер на 11 милиона шведски крони (920 000 евро) – най-високата номинална стойност в шведска валута в историята на наградите.
