Унгарката Каталин Карико и американецът Дрю Уайсман спечелиха Нобеловата награда за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org. Тя им се присъжда от Кралския Каролински медицински институт за техните открития, свързани с модификации на нуклеотидни бази, които позволиха разработването на иРНК ваксини срещу COVID-19.
Изследванията на двамата лауреати са от жизненоважно значение за разработването на иРНК ваксините през пандемията, започнала в началото на 2020 г. Чрез новаторските си трудове, променили фундаментално разбирането ни как иРНК взаимодейства с нашата имунна система, Карико и Уайсман допринесоха за безпрецедентно бързото разработване на ваксина през една от най-застрашителните за хората пандемии в наши дни, каза Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловия комитет.
Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона крони (около 985,000 щатски долара). Сумата се разделя между лауреатите.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".
Миналата година Нобел в категорията спечели шведът Сванте Пебо от института "Макс Планк" за еволюционна антропология за "откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция".
ЛАУРЕАТИ
Каталин Карико и Дрю Уайсман са се запознали през 1998 г., докато чакали ред за фотокопиране. Докато разговаряли, имунологът Уайсман проявил интерес към работата на Карико върху РНК. Унгарката е бивш старши вицепрезидент и ръководител на програмата за РНК протеиново заместване в германската компания "Бионтех", професор в университета на Сегед, Унгария, и преподавател в университета на Пенсилвания, САЩ.
Но през по-голямата част от научната си кариера тя е била отхвърляна. След като получава своята докторска титла през 1982 г., решава да напусне родината си, но няколко европейски лаборатории й отказват работа. Все пак през 1985 г. Каталин, съпругът й и двегодишната им дъщеря бягат от социалистическа Унгария. Генетичката започва работа в университета "Темпъл" във Филаделфия, но четири години по-късно след спор с шефа си е изгонена от университета и заплашена с депортация от САЩ. Карико продължава изследванията си в университета на Пенсилвания, но експериментите й с инжектиране на модифицирана иРНК в клетки остават без успех.
През 1995 г. университетът й поставя ултиматум: да се откаже от изследването си, или да получи понижение и намаляване на заплатата. По същото време съпругът й е блокиран за шест месеца в Унгария заради визови проблеми, а тя е диагностицирана с рак. През 2013 г. Пенсилвания я уволнява окончателно. (След Нобеловата награда говорител на UPenn нарече Карико и Уайсман "изключителни учени", чиято награда е "дълбоко заслужена".)
Срещата с Уайсман при копирната машина, с когото започват сътрудничество, и подкрепата на съпруга й през деветте години, в които тя постоянно пътува от и до Германия, за да работи в "Бионтех", се оказват решаващи.
64-годишният Дрю Уайсман, който до началото на XXI век работи и като лекар с пациенти, е диагностициран с диабет тип 1 на петгодишна възраст. "По онова време се е изследвала урина и са ми поставяни по няколко инсулинови инжекции дневно”, спомня си той, виждайки в това вероятно обяснение за избора на кариера.
Вайсман следва в университета Барндайс и защитава докторантура по имунология в Бостънския университет. Като млад изследовател в Американския здравен институт той работи върху вируса на СПИН в лаборатория, оглавявана от прочутия имунолог д-р Антъни Фаучи, преди да започне работа в университета на Пенсилвания. Тъкмо там той среща унгарската имигрантка Каталин Карико, изследователка, обсебена от идеята за информационната РНК в медицината. С появата на КОВИД-19 тази абревиатура стана много популярна, но когато Уайсман и Карико решават да обединят усилията си, тази изследователска линия изглеждала като задънена улица, а работата върху ДНК била много по-обещаваща. "Започнахме да работим заедно през 1998 г. без много финансиране или възможност да попаднем в научните списания", каза Уайсман.
През 2005 г. двамата успяват да модифицират синтетична РНК, така че да предизвика масирана възпалителна реакция и клетъчна смърт, наблюдавана при експерименти с животни. Непосредствено преди да публикуваме изследването си, телефоните ни не спираха да звънят, спомня си Уайсман. "Но ние бяхме чакали до телефоните си пет години и те така и не звъняха".
След това те успели и да заменят РНК в липидни наночастици – покривен слой, който предпазва от бърз разпад на РНК и улеснява проникването й в клетките. Резулатите им са публикувани през 2015 г. Тези два научни пробива са използвани от ваксините срещу КОВИД-19 на "Пфайзер/Бионтех" и "Модерна".
