Американецът Джон Хопфийлд и британо-канадският гражданин Джефри Хинтън получиха Нобелова награда за физика за пионерската си работа в областта на изкуствения интелект. Те бяха отличени за „за фундаментални открития и изобретения, които дават възможност за машинно обучение с изкуствени невронни мрежи“.

„Двамата Нобелови лауреати по физика тази година са използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешното мощно машинно обучение“, се казва в изявление на Шведската кралска академия на науките.

91-годишният Хопфийлд - професор в Принстънския университет, е отличен за създаването на „асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните“.

76-годишният Хинтън, който пък е професор в Университета в Торонто, „е изобретил метод, който може самостоятелно да открива свойства в данните и така да изпълнява задачи като идентифициране на специфични елементи в картини“.

„Смаян съм... Не знаех, че това може да се случи“, коментира той в телефонно интервю по време на обявяването на носителите на наградата в Стокхолм.

Двамата учени ще получат наградата си - диплома, златен медал и чек за $1 млн., от крал Карл XVI Густав в Стокхолм на 10 декември - в деня на годишнината от смъртта (през 1896 г.) на Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.

Миналата година Нобеловата награда за физика отиде при французина Пиер Агостини, унгарско-австриеца Ференц Крауш и французойката Ан Л'Уилие за изследвания, използващи ултрабързи светкавици, които позволяват изучаването на електроните в атомите и молекулите.

Сезонът по връчване на Нобеловите награди ще продължи с обявяването на лауреата за химия утре, за литература в четвъртък и за мир в петък. Последно ще бъде връчена наградата по икономика - в понеделник, 14 октомври.

Нобеловите награди се присъждат от 1901 г. насам и с тях се отличават онези, които, по думите на Алфред Нобел, "са донесли най-голяма полза на човечеството“.