Ретроспективна изложба „Живописни откровения“ на голямата българска художничка Дора Бонева (1936-2021) отваря врати днес в столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Иван Денкоглу“ 42. Вернисажът ще бъде от 18.00 до 20.00 ч., а творбите ще могат да бъдат разгледани до 7 май.
От галерията неслучайно са избрали 11 април за откриването – това е рождената дата на Бонева. Експозицията представя поглед към различните етапи в творчеството на художничката. Съпътстващ събитието ще бъде каталогът “Дора Бонева, представена от Иван Маразов”, отпечатан в началото на тази година.
Марта Левчева – дъщерята на авторката, пише за изложбата: „В културния оазис на галерия „Нюанс“ ще имате възможност…да погледнете от една интересна гледна точка, без претенции за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни творби, творби от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година, могат да изненадат зрителите. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и "истинска светлинна феерия " в дипломната й работа „Балерини“ – 1959 г., както я нарича проф. Иван Маразов“.
Дъщерята на Дора Бонева и Любомил Левчев продължава с преклонение и обич за забележителния творец, какъвто бе майкай: „Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), понякога с чаша кафе, но винаги много красива! Това изключително
елегантно присъствие с лекота и небрежна дистанция виждаме и в картините й, но само на пръв поглед. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев нарича четката и "тежка" и мъжка – в най-добрия смисъл, а в същото време тя е деликатна и съзерцателна“, както забелязва проф. Маразов.
Съпругът й – големият поет Любомир Левчев, приживе пише за нея: „Тя има удивителна вътрешна устойчивост, която се предава на картините като изчистена простота и обобщеност. Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата – една дълга редица от пейзажи без хора ("за мащаб") – ритуално нарушение на канона – пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят. Тих протест към световната съдба“…
Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на съдбата. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави плавен завой от романтична стилизация на чувствата към вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката. Основната стихия на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както казваше за звуците Моцарт). Няма чувство, което да притежава толкова степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни уверява и колоритът на художничката.
