Край момчилградското село Татул археолози откриха останките на голяма християнска църква, изградена върху основите на античен храм. Това съобщи ръководителят на проучванията на обекта проф. Николай Овчаров по време на днешния финал на тазгодишните 3-седмични разкопки. Според намерените материали, църквата е построена през V-VI в. и е продължила да съществува през IX-XII в. Сградата впечатлява със значителните си размери – дължината достига почти 18 м. Това я нарежда в челната тройка на откритите до момента християнски храмове в Източните Родопи, изтъква Овчаров.

„Но изненадите не свършиха дотук. Неочаквано се оказа, че църквата е построена върху основите на още по-древна монументална сграда. Днес от нея са оцелели значителни части от зидове, както и широкият почти 2 м масивен каменен праг, напълно запазен на входа. Личат специално издяланите места за бази на колони, които са оформяли тържествения портал. Според откритите монети и керамика, тази сграда е построена през II-III в. и вероятно е представлявала голям храм“, разказва ученият.

Така, според него, загадката около хилядолетната драматична история на светилището на легендарния певец Орфей при с. Татул е окончателно разкрита. „Когато след римското завоевание на Тракия през първите векове на новата ера древният архитектурен ансамбъл е бил превърнат в светска вила, споменът за светото място въобще не е изчезнал. Култовите функции обаче вече са извършвани на съседния хълм, където е построен монументален храм. След приемането на християнството в Родопите през V в. тази култова сграда е разрушена, а на нейно място е построена великолепна християнска църква“, заключава проф. Овчаров.

Основната част от светилището е разкрита при мащабни разкопки през 2004-2007 г., когато се потвърждава хипотезата на видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол, че става дума за единствен по рода си античен храм на Орфей. По-късно култовият комплекс е превърнат в укрепена вила, принадлежала на границата между XI и XII в. на видния ромейски велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин, който я е дарил на своя най-виден пълководец. При първите проучвания църквата, каквато би следвало да има в такова богато имение, не е открита, но само на няколко десетки метра от древното светилище, на друг близък скален връх, археолозите забелязват незначителни следи от каменна сграда, ориентирана изток-запад. Още през 30-те години на ХХ в. кърджалийският краевед Никола Иванов отбелязва тези останки и ги определя като възможен християнски храм, което се потвърждава от току-що приключилите разкопки на екипа на проф. Овчаров и д-р Николай Бояджиев от РИМ – Смолян, финансирани от Община Момчилград.