Съюзът на българските художници представя изложбата „Конферанс. Упражнения по живопис“ на Ивайло Мирчев (художника, не политика) в галерията си на столичната улица „Шипка“ 6. Откриването е в понеделник, 16 декември, от 18.00 часа в зала 2А, където произведенията ще останат на вниманието на ценителите до 30 януари 2025 г.
Изложбата включва картини от различни етапи в професионалното развитие на Ивайло Мирчев. Много от тях са част от фонда на някои музейни галерии в България и са предоставени специално за събитието.
Макар да е свързана с кръглата годишнина на известния художник и да представя творчеството му в ретроспекция, изложбата включва платна от последните години, както и съвсем нови.
За творчеството на Ивайло Мирчев изкуствоведът проф. Иван Маразов пише: „Мирчев е живописец, който навлезе в нашето изкуство в особено благоприятен момент. През 80-те години на миналия век художественият климат вече беше променен; бяха преодолени ограниченията в индивидуалните търсения, творчеството беше освободено от идеологията, художниците постепенно навлизаха в световния артистичен дискурс. Именно поколението на Ивайло Мирчев продължи задачата да отстоява постигнатата творческа свобода и да я защитава с нови опити и достижения“...
Постепенно художникът открива себе си, особено в пейзажния жанр. Агресивността е чужда на неговия натюрел. Той е по-скоро интровертен творец. Платната му се отличават с вътрешна концентрация, която се отразява главно в композицията и колорита. Меките гами сякаш отговарят на неговия характер. Нещо повече, чрез тях той постига вътрешен лиризъм на внушението, коментира изкуствоведът. Именно търсенето на емоционална сила води Ивайло Мирчев към свобода на изграждането, която често надхвърля реалния обект и стига до лиричната абстракция. Може би поради това той обича и акварелната техника, която му позволява постигане на лекота на изпълнението и поетичност на изказа …
Ивайло Мирчев е роден през 1954 г. в София. Той е син на големия български художник Никола Мирчев. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1981-ва – и ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА) в класа на проф. Светлин Русев. Работи с молив, акварел, гваш.
От 1983 г. е член на СБХ, а в периода 2004-2011 е и негов председател. Има десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина: София, Варна, Созопол, Търговище, Базел, Есен, Вупертал, Виена, Братислава, Фондация „Шрайнер“, Бад Щебен, Германия и др. Негови творби са притежание на Националната галерия, на галерии в Аахен, Франкфурт, Дюселдорф, Виена, Милано, Токио. През 1985 г. е удостоен с наградата за пластични изкуства „Южна пролет“. Лауреат е на голямата награда на Националната младежка изложба (1986) и на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ (2015). Като професор по живопис в Художествената академия подкрепя и вдъхновява поколения съвременни художници.
