Ретроспективна изложба по случай 80-годишнината от рождението на художника Александър Капричев (1945-2008) се открива в четвъртък, 6 февруари, от 18.00 ч. в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 (зала 1А). Куратори на експозицията, която може да бъде видяна до 27 февруари, са проф. Чавдар Попов и арх. Енил Енчев.
По стечение на обстоятелствата творчеството на Александър Капричев е представяно в артистичното пространство повече след смъртта му, отколкото приживе. В последните години негови творби са показвани в изложби в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, „Галерия 8“ и галерия „Зиковска“, също в морската столица, в Арт център Плевен, в софийските галерии „Средец“ на Министерството на културата, „Академия“, „Финес“, а[cube] contemporary, както и в Българския културен институт в Лондон, на Биеналето за съвременно изкуство – Лондон (2015, 2017), на Х биенале за съвременно изкуство – Флоренция (2015), „Рум арт спейс“ – Венеция (2018), Международно триенале на акварела, Варна (2022).
В предстоящата ретроспективна изложба за първи път се проследява развитието на художника в цялост – от 70-те, 80-те, 90-те години на XX век и началото на XXI век. Тя съдържа маслени картини, акварели, гоблени, рисунки, с една дума – представя всички основни области на неговото творчество.
Изкуствоведът проф. Чавдар Попов пише за изложбата на Александър Капричев: „(…) Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризира с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, сякаш трепти във вихъра на неспирно оформяне, на мъчителната материализация“.
Според куратора Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има изначалният трагизъм на битието, драмата на човешкото съществуване. В същото време той отдава изключително значение и на естетиката, на пластиката на творбата. „Ето защо, ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартен смисъл, той я търси и я формулира най-вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения, в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоксално, намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен” пластически свят на произведението“, обяснява Чавдар Попов.
Композиционният скелет на картината, за основа на която авторът често използва геометризирани елементи и въвежда определени линейно изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени и богато нюансирани мазки.
Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало. Там, където има фигури, като правило те са „затворени” в себе си, въздействат най-вече като единични капсулирани „монади”, често непроницаеми в своята дълбоко стаена енигматика.
Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, тази изложба, както впрочем и цялостното творчество на автора, представлява принос към все още ненаписаната история на българското изкуство през втората половина на ХХ век, коментира Чавдар Попов.
Александър Капричев е роден във Варна. През 1975 г. се дипломира във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Художествената академия), специалност „Декоративно-монументална живопис“, в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършването работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата в бившата фабрика „Вулкан“ във Варна. Периодът му от 1975 до 1986 г. е посветен предимно на създаването на монументални творби в различни сгради в родния му град. През 90-те в творчеството на Капричев преобладават живописни творби и акварели, посветени на класическата музика и джаза, както и графики – офорти и литографии. От 1999 до 2006 г. художникът живее и работи във Великобритания – в ателиетата на „Индипендънт студиос“, в Лестър и в Бирмингам. През 2006-а се завръща във Варна с нови творчески планове и с намерения за организиране на своя ретроспективна изложба, които обаче са осуетени от внезапната му кончина през 2008 г.
Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на монументални творби, стенописи, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Александър Капричев изгражда свой индивидуален, отличим стил, черпейки от традициите на националното и световното изкуство. Участва в изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993), самостоятелна изложба, ГХГ Борис Георгиев – Варна (1996) Биенале на графиката, Варна (1997, 1999) Арт панаир Импресия, Пловдив (1997, 1999), „Мол Галъри“ – Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000) Годишни изложби на „Индипендънт студиос“, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Негови произведения са притежание на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Националната галерия, София, Министерство на културата и частни колекции.
