Живописна изложба „Морето, празници, танци“ на Стефка Аройо представя Съюзът на българските художници в своята галерия на ул. „Шипка“ 6 (зала 1В). Откриването е на 23 януари, четвъртък, от 18.00 часа.
Дългоочаквана и съкровена среща на известната художничка с един от синовете ѝ в началото на 2024-та изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а просто за да живее като художник и да рисува. Нейната предишна самостоятелна изложба бе през далечната вече 2014 г. в столичната галерия „Арте“ и тогава бе посрещната с голям интерес заради също така продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.
„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и животът в различни страни ми дадоха основата за този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен“, споделя авторката.
В изложбата в зала 1В сега Стефка Аройо показва всичките свои 19 картини, нарисувани от началото на 2024-та, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.
Стефка Аройо е завършила живопис в Художествената академия в София през 1977 г. в класа на проф. Добри Добрев. От 1985 до 1999 г. е уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство „Св. Св. Кирил и Методий“. Член е на СБХ от 1982-ра. През 1984-та, след конкурс, пребивава в „Сите де-з-ар“, Париж. По-късно живее и рисува в различни европейски градове – Карлсруе, Германия (1987 – 1989), Гренобъл, Франция (1992 –1993), Билбао, Испания (1995 – 1996), Гетчо-Алгорта, Испания (1999 – 2006).
По онова време акад. Светлин Русев пише за нея: „Не знам какво е спечелила живописта на Стефка Аройо от пребиваването ѝ в Испания, но съм сигурен, че през това време българската живопис беше лишена от присъствието на един сериозен, културен и автентичен творец. За щастие в работите, правени в Испания, живописта ѝ е не само много по-свободна, по-чиста и светла, но преди всичко много по-изведена като личностно послание. В някакава особена хармония и природата, и птиците, като че ли долетели от света на детските приказки и мистерията на лунната светлина – всичко от видимия и невидимия свят, живее в едно пластическо пространство, в което емоционалната изтънченост на Изтока се среща с рационалността на западната култура. Има нещо благородно и артистично в тази живопис, която живее по своите собствени закони – на една бленувана хармонична поетика“.
Стефка Аройо е представяла 12 самостоятелни изложби – в София, Варшава, Братислава, Виена, Бон, Карлсруе, Билбао и др. От 1978 до 1986 г. участва в повече от 30 общи художествени изложби у нас, а от 2000-та година – в Испания. Нейни картини се намират в Националната галерия в София, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Плевен, Монтана, Русе, Търговище, Сливен, Шумен, Силистра, Добрич, Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Стара Загора, Перник, Пловдив, Ботевград, Момчилград, Троян, както и са частни притежания в Австрия, Германия, Япония, Англия, Франция, Испания, България.
Изкуствоведът Чавдар Попов отбелязва предишната ѝ голяма изложба през 2014-а по следния начин: „Добре помня първите стъпки на Стефка Аройо в изложбения живот у нас преди години. Тогава тя правеше впечатление с оригиналния си пластичен изказ, с искреността си, с високата си живописна култура. Сега ние видяхме един художник, преминал през различни бури и изпитания, видял много страни и народи, развил и променил своето виждане, чувствителност и познания с огромен обем от житейски наблюдения и от професионален опит. Всичко това несъмнено осезаемо е обогатило живописния език на авторката. Но онова, което прави най-силно впечатление в тази изложба,…е постигнатият синтез между личностно и „свръхличностно“, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение. Тези особености на художническия натюрел на Стефка Аройо определят баланса между острата ѝ чувствителност, която през годините не е загубила нищо от своята
искреност и непосредственост, и способността й за обобщения, афинитетът ѝ да дири специфични пътища за осъществяването на своите живописни визии“.
Как се е променил творческият изказ на художничката в предстоящата изложба „Морето, празници, танци“ публиката ще може да види в галерията на „Шипка“ 6 до 8 февруари.
