Последният, непубликуван роман на Габриел Гарсия Маркес En agosto nos vemos ("През август ще се видим"), който самият автор е искал да унищожи, предстои да бъде издаден на 12 март, съобщи New York Times. Излизането му ще добави изненадващ обрат към наследството на писателя и може да предизвика въпроси относно посмъртни издания, които противоречат на последната му воля, коментира изданието.
Към края на живота си, когато паметта му е вече разстроена, колумбийският магьосник на словото се опитва да завърши роман за тайния сексуален живот на омъжена жена на средна възраст. Той се занимава с текста години наред, опитвайки най-малко пет версии, като "нарязва" изречения, драска в полетата, сменя прилагателни, диктувайки бележки на асистента си. В крайна сметка писателят се отказва и издава окончателна унищожителна присъда за творбата си. "Той ми каза директно, че романът трябва да бъде унищожен", казва Гонсало Гарсия Барча, по-малкият син на автора.
Когато Гарсия Маркес си отива на 87 години през 2014-та, множество чернови, бележки и фрагменти от глави от романа остават скрити в архивите му в центъра "Хари Рансъм" към Тексаския университет в Остин. Историята, разположена на 769 страници, е до голяма степен непрочетена и забравена – докато синовете на писателя не решават да се противопоставят на предсмъртната воля на баща си.
Сега, десетилетие след кончината на Маркес, последният му роман
ще бъде публикуван едновременно в над 30 страни, сред които и България.
За това съобщи вчера, на рождения ден на Габриел Гарсия Маркес, преводачката Емилия Юлзари. Книгата излиза с логото на издателство "Лъчезар Минчев", което публикува творбите на нобелиста у нас в последните години, след дългогодишно вето върху тях заради нарушени през соца авторски права. Преди година и половина то нашумя със странната си интерпретация на класическото Маркесово заглавие "Няма кой да пише на полковника".
В En agosto nos vemos разказът се съсредоточава върху жена на име Ана Магдалена Бах, която пътува до карибски остров всеки август, за да посети гроба на майка си. По време на тези мрачни поклонения, за кратко освободена от съпруга и семейството си, тя всеки път намира нов любовник. Романът добавя неочакван финал към живота и творчеството на Габриел Гарсия Маркес и вероятно ще предизвика въпроси за това как наследници и издатели трябва да действат при посмъртни издания, които противоречат на конкретните указанията на автора.
Литературната история е пълна с примери за известни произведения, които не биха съществували, ако изпълнителите на последната воля и наследниците не бяха пренебрегнали желанията на авторите. Според преданието на смъртния си одър поетът Вергилий поискал ръкописът на неговата епична поема "Енеида" да бъде унищожен. Когато Франц Кафка е тежко болен от туберкулоза, той инструктира своя приятел и изпълнител на волята му Макс Брод да изгори цялото му творчество. Брод обаче го предава на човечеството, запазвайки сюрреалистични шедьоври като "Процесът", "Замъкът" и "Америка". Владимир Набоков нарежда на семейството си да унищожи последния му роман "Оригиналът на Лаура", но повече от 30 години след смъртта на автора синът му издава незавършения текст, който Набоков е скицирал.
Нерядко наследниците биват критикувани, че опетняват наследството на даден автор, като издават по-лоши или недовършени произведения, за да изтръгнат полза от последната частица от интелектуалната собственост на литературна марка. За синовете на Гарсия Маркес въпросът какво да правят с романа "През август ще се видим" се усложнява от противоречивите оценки на баща им за него. Известно време той работи интензивно върху ръкописа и в един момент изпраща чернова на своя литературен агент. Едва когато вече страда от деменция с тежка загуба на паметта, Габо решава, че това произведение не е достатъчно добро. Синовете му разказват, че след 2012 г., когато от време на време Маркес взимал някоя от книгите си и я четял, не разпознавал прозата като своя. В това състояние той започнал да се съмнява в качествата на своя роман. "Габо загуби способността да преценява книгата", казва Родриго Гарсия, по-големият от двамата му синове. Прочитайки "През август ще се видим" отново години след смъртта му, синовете смятат, че писателят е съдил себе си твърде строго. "Оказа се много по-добре, отколкото си спомняхме", коментира Гарсия качествата на романа. Синовете признават все пак, че книгата не се нарежда сред шедьоврите на Маркес и се опасяват, че някои може да приемат публикацията като
цинично усилие да спечелят повече пари от наследството на баща си
"Бяхме притеснени, разбира се, да не ни възприемат просто като алчни", споделя Гарсия.
За разлика от пищните творби на магическия реализъм "Сто години самота" и "Любов по време на холера", които са продадени в над 50 милиона копия, "През август ще се видим" е скромна по обхват. Изданието на английски език, което излиза на 12 март в превод от испански на Ан Маклийн, се разгръща само на 107 страници. Братята твърдят, че това е ценно допълнение към творчеството на Гарсия Маркес, отчасти защото разкрива нова страна от него. За първи път писателят съсредоточава разказа в жена герой, разказвайки интимната история на почти 50-годишната Ана Магдалена, която след близо 30 години брак започва да търси свобода и себеизразяване чрез тайни любовни връзки.
В родната му Колумбия, където ликът на писателя е дори върху банкнотите и очакванията за книгата са големи, мнозина в литературните кръгове са нетърпеливи за всичко ново от Гарсия Маркес, колкото и "нешлифовано" да е. Някои са предпазливи поради начина, по който се презентира романът. "Те не ви го предлагат като ръкопис, като незавършена творба, те ви предлагат последния роман на Гарсия Маркес. Не вярвам във високопарността, която му придаваме. Мисля, че е това, което е – страхотен търговски момент за подписа и марката на Гарсия Маркес", казва колумбийският писател и журналист Хуан Москера. Неговият сънародник и колега Хектор Абад обаче е на друго мнение. Той признава, че първоначално е бил скептичен относно публикацията, но е променил становището си, когато е прочел предварително копие. "Страхувах се, че това може да е акт на комерсиален опортюнизъм, но не, точно обратното е", коментира в имейл Абад, който се появи на събитие в чест на романа в Барселона. "Всички качества, които направиха най-добрия Гарсия Маркес велик, присъстват и тук", заключава той.
Няма съмнение, че Гарсия Маркес в един момент е смятал, че
романът заслужава да бъде публикуван
През 1999 г. той чете пасажи от него по време на публична изява с писателя Жозе Сарамаго в Мадрид. Откъси от историята по-късно са публикувани във водещия испански вестник El País и в New Yorker. Писателят оставя проекта настрана, за да завърши мемоарите си и публикува друг роман, "Спомен за моите тъжни проститутки", който получава смесени отзиви. Той започва да работи отново интензивно върху "През август ще се видим" през 2003 г. и година по-късно изпраща ръкописа на своя агент, покойната днес Кармен Балселс. През лятото на 2010 г. Балселс се обажда на Кристобал Пера – редактор, работила с Маркес по неговите мемоари. Той казва, че Гарсия Маркес, който тогава е на 80, се опитва да завърши романа и моли Пера да му помогне. Месеци по-късно Маркес позволява на Пера да прочете няколко глави от романа и изглежда развълнуван от това, спомня си редакторът. Според него за Маркес писането е терапевтично, но си личи, че едва ли ще завърши романа. Скоро след това състоянието с паметта на писателя се влошава и когато Пера любезно го призовава да издаде книгата, авторът е твърдо против. "Той каза, че в този момент от живота си няма нужда да публикува нищо друго", спомня си Пера.
Преди две години синовете на Гарсия Маркес решават да хвърлят нов поглед върху текста. Романът е разхвърлян на места, с някои противоречия и повторения, но изглежда завършен, макар и неизгладен, казват те. След като решават да публикуват книгата, братята са изправени пред пъзел: Маркес е оставил най-малко пет версии в различни етапи на завършеност. Но той самият е дал знак коя предпочита. "Една от папките, които той пазеше, имаше голямо ОК на финала", казва Гарсия Барча, а брат му уточнява, че това е от времето преди да реши, че романът изобщо не става. Когато молят Пера да редактира романа, той започва да работи именно от петата версия, датирана от юли 2004 г. Редакторът черпи и от други източници и от дигитален документ, съставен от асистентката на Маркес Моника Алонсо с различни бележки и промени, които авторът е искал да направи. Често Пера се сблъсква с алтернативни версии на изречение или фраза – едната напечатана, а другата надраскана на ръка в полетата. Той се е опитал да коригира несъответствията и противоречията, като например възрастта на главната героиня – дали е на средна възраст, или по-стара.
При конструирането на възможно най-последователната версия на романа, Кристобал Пера и братята установяват правило: няма да добавят нито една дума, която да не е от бележките на Гарсия Маркес или от различните версии, оставени от него. Що се отнася до съдбата на всички останали непубликувани произведения на големия писател, синовете му казват, че това не е предмет на спор: просто няма нищо друго. През целия си живот Габриел Гарсия Маркес последователно унищожава по-стари версии на издадени книги и недовършени ръкописи, защото не би желал те да излязат на бял свят по-късно. Фактът, че не е унищожил "През август ще се видим", е сред причините синовете му да решат да го публикуват. "Когато тази книга бъде издадена, ще имаме цялото творчество на Габо публикувано. В чекмеджето няма нищо друго", категоричен е Гарсия Барча.
