Мащабна изложба „От вестника до музея“ – български карикатури, създадени от 1944 до 1989 г., представя Националната галерия от 2 ноември в своя филиал Музей на изкуството от периода на социализма на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Вернисажът за откриването ще е от 18.00 до 20.00 ч. в четвъртък, след което произведенията ще останат на вниманието на ценителите на хумора и сатирата до 31 март 2024 г.
Експозицията включва около 150 български карикатури от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др. Тя е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществения и културния живот в България между 1944-та и 1989-а, отбелязват организаторите.
Истинското място на карикатурата, както знаем, е вестникът с неговите злободневни новини. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника „Щурмовак“ и фронтовашкия лист „Часовой“ – специално издание за българската армия, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 г. пък излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник „Стършел“. Неговото име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.
Комичното като естетическа и етична категория отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее. Тематичните рамки на карикатурата през периода са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата. В условията на Студената война главният обект на сатира са политическата и икономическата доктрина на западния свят. Абсолютно табу обаче са темите за политиката на партията хегемон. Държавата е подложена на критика предимно по отношение на най-ниските административни нива – чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрокрация, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата – това са достъпните мишени за карикатуристите. Но понякога по страниците на "Стършел" по езоповски успява да се промъкне и сериозна критика, прицелена по-нависоко или под прикритието на екзистенциални теми...
Трудно е понякога от днешна гледна точка да вникнем в техния смисъл, да се „настроим на тяхната честота“, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени. Но и обратното – именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да реконструираме не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една епоха, обяснява кураторът на изложбата Николай Ущавалийски, заместник-директор на Националната галерия. А и поколенията, живели в социализма, все още не са си отишли и са сред най-активните и запалени консуматори на творбите от този жанр. За тях изложбата „От вестника до музея“ ще бъде разтворен албум със спомени от проблемите и тегобите на „българския модел“ от младите им години. Някои от които, уви, са държеливи и до днес.
