За какво мечтае жената? Да задържи мъжа или да се отърве от него? Да защитава като Раймонда Диен честта му или да го види смачкан и унизен? Отговорът може във всеки момент да бъде различен в зависимост от това дали бялата или черната половина на душата си ще попита съвременната Ева. Черната и Бялата дама, съпругата и любовницата, Стефка Янорова и Василена Винченцо си оспорват с цялото си същество един само задочно присъстващ мъж в комедията „Мечтата на идиотката“ от украинския драматург Анатолий Дяченко. Премиерата на спектакъла под режисурата на актьора Валентин Танев бе преди броени дни на сцена „Миракъл“ в театър „Българска армия“.
Класическа ситуация – любовницата е отишла при съпругата, може би за да я победи на нейна теиртория. В убийствено смешния диалог между „Тя“ и „тя“, който непрекъснато дърпа развитието на сюжета в неочаквани посоки, полюсите постоянно се сменят: ту при едната, ту при другата желанието да съхраниш любовта и любимия отстъпва на неистовата ярост да му отмъстиш и да го накажеш.
Черната дама има особена връзка с Господ, до когото се допитва, а той й отговаря със светлинни сигнали. Знаем кои си мислят, че когато говорят с Бог, той им отвръща, но тук не е така – „Тя“ съвсем не е луда, а изобретателна модерна жена. В желанието да очерни съпруга си, за да отблъсне съперницата, героинята на неистовата Стефка Янорова стига до абсурдни крайности, Бялата дама на Василена Винченцо, уж хрисима на вид, съвсем не й отстъпва. Чрез техните словоблудстващи уста, които неведнъж цветисто ще формулират мечтата на идиотката, се усеща, че Дяченко здраво е „пресолил манджата“, та на зрителките може да им се прииска да наритат не само собствения си, но и всеки срещнат мъж. И точно когато а-ха да ни писне от натуралистични подробности от мъжката физиология, ракурсът се сменя – между двете жени се прокрадва сянка на разбиране, на съчувствие, на възможно приятелство. И после – пак обратно...
До последно настроенията в семейния хол на „Тя“ и липсващия „Той“ ще се люшкат: двете ту ще обичат, ту ще мразят, ту ще бременеят, ту – не, докато накрая извадят и гранатомет… В ролята на режисьор Валентин Танев с умело актьорско чувство е ръководил своите дами и им е дал шанс да се развихрят. Актрисите превръщат тази на моменти неправдоподобна и глуповатичка пиеса в демонстрация на висш комедиен пилотаж и вдигат класата й. Изненадващ режисьорски ход на финала поставя нещата на мястото им, за да осъзнаем, че понякога страховете ни, дълбоко укривани от нас самите, ни играят неочаквани шеги. А самоироничното определение „мечтата на идиотката“ може би е простичката формула на щастието, към чието решаване всяка жена се стреми.
На живо, но на скрито спектакъла озвучава пианистът Явор Намлиев, музиката е на Мишо Шишков-син, сценографията и костюмите - на Нина Пашова. Преводът на пиесата е на драматурга Светлана Панчева.
Следващото представление, последно за месеца, е тази вечер – 28 май. Ще се играе и на 9 юни.
