В последния месец зачестиха оплакванията, че в Европа и САЩ руската култура е отхвърляна и подлагана на несправедливи забрани. Вярно е, че договорите на няколко известни руски изпълнители в американски и европейски театри бяха отменени, както и гастроли на Болшой театър. На други няколко места бяха временно отложени концерти с музика на класически композитори като Чайковски.
От друга страна, в самата Русия забраняването и преследването на собствените културни светила е стара и неумираща традиция. Нейни жертви са ставали и стават световни музиканти, балетисти, режисьори и може би най-много - писатели. От петимата нобелисти в руската литература само един не е бил преследван, обвиняван и репресиран. Шестият е журналистът Дмитрий Муратов, чийто нобел е за мир - неговото издание беше спряно, а самият той - нападнат и залят с червена боя преди дни. От отхвърлянето пострадват и художници. Две исторически картини на най-големия руски маринист Иван Айвазовски са забранени още в края на ХIX век и остават нежелани и до днес.
В историята на Русия има страници, които властите се стараят да скрият. Но, както се казва, не можеш да изхвърлиш и ред от песента... Исторически се случва така, че руският народ често и тежко гладува, и то не защото не е имало достатъчно зърно, а защото властимащите са драли кожите на народа в името на собствената си изгода. Една от тези забранени страници е гладът, който обхваща юга и Поволжието на страната през 1891-1892 г. И като резултат – хуманитарната помощ, събрана от американския народ и изпратена в Русия с пет парахода, припомня сайтът Kulturologia.ru.
"Неочаквано" бедствие в Русия
Колкото и властите да се опитвали да прехвърлят вината за глада от 1891-1892 г. на неблагоприятните метеорологични условия, основният проблем бил зърнената политика на държавата. Попълвайки хазната за сметка на земеделските ресурси, Русия ежегодно изнася пшеница. Така през първата гладна година от страната са изнесени 3,5 милиона тона зърно. На следващата година, когато свирепият глад и епидемии вече вилнеят в империята, руското правителство и предприемачи продават 6,6 милиона тона зърно в Европа, което е почти два пъти повече от предходната година. Фактите са просто шокиращи. Монархът Александър III коментира продоволствената ситуация така: "Нямам гладуващи хора, само пострадали от лошата реколтата".
Лев Толстой описва ситуацията в селата по това време: "Наистина умират хора и добитък. Но те не се гърчат по площадите в трагични конвулсии, а тихо, със слаби стонове, боледуват и умират по колиби и дворове... Пред очите ни тече процес на обедняване на богатите, изпадане в нищета на бедните и унищожение на най-бедните... В морално отношение виждаме духовен упадък и развитие на всички най-лоши човешки черти: крадливост, злоба, завист, просия и раздразнителност, подпомогнати допълнително от мерките, забраняващи презаселването".
Американци събират хуманитарна помощ
Това движение е организирано и ръководено от филантропа Уилям Едгар, който през лятото на 1891 г. публикува статии в своето издание North Western Miller, в които разказва за глада в Русия. Освен това изпраща около 5000 писма до търговците на зърно в северните щати с молба за помощ.
Едгар напомня на своите съграждани, че по време на Гражданската война от 1862–1863 г. руският флот е оказал неоценима помощ на страната им, изпращайки две военни ескадрили. По това време е имало реална заплаха Англия и Франция да се притекат на помощ на южняците. Руската флотилия обаче остава близо до американския бряг седем месеца - а британците и французите не посмели да предизвикат конфликт с Русия. Това помага на северняците да спечелят гражданската война.
Призивите на американския активист намират отклик в сърцата на съгражданите му и навсякъде започва събирането на дарения. Работата се върши неофициално и на доброволни начала, тъй като американското правителство не одобрява жеста на приятелска помощ, но и не може да го забрани.
В началото на пролетта на 1892 г. параходите с ценен товар пристигат в Балтика. На един от тях е и организаторът на събирането на храна - Уилям Едгар. От началото на пролетта до средата на лятото в Русия акостират пет парахода с общо над 10 000 тона хуманитарен товар, оценяван на 1 милион долара (днешни $32 млн.).
Айвазовски - очевидец на историческото събитие
Първите транспортни кораби "Индиана" и "Мисури", т. нар. "флот на гладуващите", пристигат в пристанищата на Либава и Рига. Иван Константинович Айвазовски лично става свидетел на посрещането на дългоочаквания товар, който помага за преодоляване на катастрофалната ситуация в страната. В балтийските пристанища корабите са посрещнати с оркестри, вагоните с храна потеглят, украсени с американски и руски знамена. Това събитие толкова впечатлява художника, че той го отразява в две свои платна: "Кораб с помощи" и "Разпределение на храната".
Особено впечатляваща е втората картина, на която виждаме препускаща руска тройка, натоварена с храна. В шейната селянин гордо развява американското знаме. В отговор селяните радостно махат с носни кърпи и шапки, а някои, паднали край пътя, се молят на Бог и благодарят на Америка.
Картините, нарисувани от Айвазовски, са категорично забранени за показване на обществеността в Русия. Императорът ги приел като напомняне за неговата безполезност и провал, хвърлили страната в бездната на глада.
Айвазовски в Америка
В края на 1892-1893 г. Айвазовски заминава за САЩ и взема със себе си нежеланите от руските власти картини. В знак на благодарност за помощта художникът дарява творбите си на галерията "Коркоран" във Вашингтон. От 1961 до 1964 г. платната са изложени в Белия дом по инициатива на Жаклин Кенеди. През 1979 г. те се озовават в частна колекция в Пенсилвания и не са били публично достъпни в продължение на много години. През 2008 г. в "Сотбис" двете исторически картини са продадени за 2,4 милиона долара, като един от меценатите ги връща на галерия "Коркоран".
Тези платна, рисувани през 1892 г., не бяха разрешени за публичен показ в Русия. Кой знае, ако в края на XIX век картините на Айвазовски бяха останали у дома, може би повече руснаци щяха да запазят приятелски чувства и благодарност към американците.
